Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

16

Тияна се затича към вратите на балната зала, отивайки при брат си и сестра си.

- Защо го направи? - попита Малия, чиито бузи все още бяха мокри от сълзите.

- Няма да му позволя да нарани още някого- каза категорично брюнетката.

- Ами бебето? - попита Шейн.

- Той нищо няма да ми направи, докато ти е в мен- каза Тияна преглъщайки тежко- може ли да ви помоля за една последна услуга?

- Каквото кажеш- каза Малия, кимайки.

- Искам да измъкнете Селест и Патриша от тук, искам те да живеят спокоен живот- каза Тияна- ще отида да се сбогувам с тях, след това искам да тръгнете с тях, още тази нощ.

- Малия, ти ще тръгнеш с тях, аз оставам тук- каза Шейн заповеднически.

- Не можеш да останеш тук Шейн, ами татко? Той ще ти направи нещо- каза притеснено блондинката.

- Не, няма- каза Шейн със спокоен тон- аз ще остана тук и ще ви покривам, ще разбера плановете ви и ще ви докадвам.

- Да, но къде ще отидем, той ще ни намери където и да отидем- каза Малия неспокойно.

- Помниш ли планината, в която ме откри- попита Тияна и сестра ѝ кимна в знак на съгласие- от другата страна на планината има гора, вълшебна гора, в която няма да ви открият никога. Там щях да отида аз, завеси ги там.

Тияна обърна гръб на брат си и на сестра си и започна да изкачва стълбите, които водеха до следващия етаж, сега само трябваше да намери Селест и Патриша и да им каже. През това време Малия и Шейн също се бяха разделили, Малия бе тръгнала към стаята си, трябваше да се приготви за бягството си. Шейн бе отишъл при баща си и сега слушаше разговорът му с Ерик.

- Ерик, нали се бяхме разбрали да се ожениш за Малия- изсъска Питър- защо Тияна поиска изведнъж да се омъжи за теб?

- Може би тайничко си е падала по мен, все пак спахме заедно, а сега носи детето ми- каза Ерик и се ухили самодоволно.

- Шейн, ти знаеше ли, че тя е бременна? - попита бащата, обръщайки се към сина си.

- Не бях сигурен- каза Шейн, повдигайки рамене- тя не искаше да каже кой е бащата, а сега виждам защо, едва ли някой би искал да има дете от него- каза Шейн поглеждайки злобно Ерик.

- Утре сутрин потеглям заедно с моята скъпа годеница, ще се оженим след седмица- каза Ерик и отново се усмихна подло- всички вие сте поканени.

Подлият ангел се обърна и излезе от залата с ехидна усмивка на лецето си, бе постигнал целта си.

- Мамка му- изруга кралят сядайки на трона си- имах други планове.

- Какви планове татко? - попита Шейн, неразбирайки.

- Тияна трябваше да бъде нашето оръжие, Дерек ми е казвал колко е силна тя, щях да направя послушен войник от нея като я пречупя- каза Питър гледайки изпразнилата се зала пред себе си- Малия трябваше да е подаръка ми за Ерик, за това бе родена тя- каза кралят повишавайки тон.

- Ами аз, какво средство съм аз в ръцете ти татко- попита Шейн съркастично.

- Ти ли? Ти си просто грешка Шейн, мекошав си- каза кралят с насмешка- понякога ми се ще Дерек да бе мой син, той щеше да поеме властта след като го оженя за Тияна. Ти не влизаше в плановете ми- каза Питър, поглеждайки го.

- Знаеш ли татко, радвам се, че плана ти се провали- каза Шейн изнервен- още тази нощ ще се махна от тук, не искам да влизам в нито един от плановете ти- заяви Шейн и се обърна тръгвайки към изхода на залата.

- Правиш ми услуга Шейн, така няма да ми се налага да те убивам- каза бащата и се засмя гърлено, карайки Шейн да се обърне- бягай и спаси мизерния си живот, преди да съм го скъсил.

Шейн обърна гръб на баща си без да обелва нито дума, той тръгна към стаята си, щеше да тръгне заедно с Малия, Патриша и Селест и най-после да се махне от това място.

През това време Тияна нахлу в стаята на двете си приятелки, събуждайки ги.

- Ставайте и си събирате нещата- каза тя тихо, но достатъчно силно за да я чуят- ще се махнете от тук тази нощ.

Двете момичета не се поколебаха и скочиха от леглото, те влязоха в малкия дрешник и в две торби прибраха най-необходимите за тях дрехи, от таблите с храна взеха храната и я прибраха при багажа си. Тияна се радваше, че те най-после ще живеят спокойно и ще се махнат от тук, с облекчение погледна двете си приятелки, които вече бяха облечени и въоръжени до колкото е възможно, а на гърба им стояха раници те пълни с багаж.

- Ами ти Тия- попита Патриша.

- Аз ще тръгна по-късно- излъга тя.

Знаеше, че няма да тръгнат, ако им каже, че ще се измъкне от тук, само за да иде в по-голям затвор, за да се омъжи за Ерик.

- Хайде, елате с мен- подкани ги момичето, излизайки от статята.