The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/17\

~На следващия ден~

Събудих се и видях Юна. Честно казано се стреснах, бях забравила, че тя е тук. Станах от леглото и тръгнах към банята, но на вратата се срещнах с Юнги и той ми направи знак да влезна първа.

- Благодаря!- казах аз и слезнах в банята. Измих си зъбите и се оправих, след което излезнах от банята и се върнах в стаята си, за да се преоблека.

След малко бях готова и се запътих към кухнята, а там видях Юнги да седи на един от столовете и да пие кафе.

- Какво правиш?- попита ме той, а аз се стреснах. Не очаквах, че ще ме пита нещо.

- Мисля...- отвърнах аз.

- За какво?- попита ме той объркано.

- Какво да направя за закуска.- отвърнах аз и продължих да мисля.

- Яйца?!- каза той. Всъщност не е лоша идея.

- Добре! Благодаря!- казах аз и той се усмихна. Започнах да вадя яйца от хладилника, след което започнах да готвя. С Юнги си приказвахме отвреме навреме и това беше.

Не след дълго закуската беше готова. Юнги отиде да събуди Намджун, а аз Юна. След малко излезнах от стаята и видях Юнги да седи сам в кухнята.

- Къде е Намджун?- попитах аз.

- В стаята.- отвърна той. В този момент видях как Юна излиза от стаята ми и влиза в тази на Юнги. С Юнги се спогледахме, а аз се засмях.

- Ей, не в моята стая!- извика Юнги, като стана от стола и нахлу в стаята си. На мен ми беше толкова смешно, че едва седях на краката си.

След малко всички дойдоха в кухнята и седнахме да закусваме. Минаха около два часа и Юна и Намджун си тръгнаха. С Юнги отново останахме сами. Поседяхме малко на дивана, след което отидох в стаята си и се върнах в хола.

- Това е за теб!- казах аз и му подадох торбичката.

- Но...защо?- попита той объркано.

- Ами...все пак вчера беше коледа, но не можах да ти го дам...за това ти го давам сега.- обясних аз.

- Тогава изчакай така!- каза той и стана от дивана, като тръгна към стаята си. След малко се върна и ми подаде една малка кутийка.

- Това е за теб!- каза той и си разменихме подаръците.

- Ти го отвори първи.- казах аз и той кимна. Юнги бръкна в торбичката и извади една кутия, отвори я и видях усмивката му.