The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/68\

~След няколко дни~

Г.Т Юнги

- Юнги, готов ли си?- провикна се Т/И от стаята си.

- Почти, а ти?- отвърнах аз.

- Почти.- каза тя. Оказа се, че днес Ивайла има рожден ден, а ние сме още в къщата на родителите на Т/И.

Вчера Джин ни звънна и каза, че ще й направи изненада и трябва да участваме, но тъй като той ни звънна вечерта и нямаше как да тръгнем, днес станахме рано и сега си оправяхме нещата.

Т/И се ядоса много, когато разбра, че всичко е планирано в последния момент, но имаше право. Как може да ни звъннат така изведнъж?!

Сега трябва да бързаме да се приберем, а и отгоре на това сега е 5:00 часа. С Т/И бяхме предупредили родителите й за случилото се, а те се разочароваха, че ще си тръгваме, но нямаше как.

Изведнъж Т/И влезна сънена в стаята и седна на леглото, а аз отидох до нея и я прегърнах, след което поставих нежна целувка на устните й, а тя постави главата си на рамото ми.

- Юнги, спи ми се...- каза тя, като потърка очичките си.

- Знам, скъпа.- отвърнах аз и я целунах по челото. Станах от леглото и сложих и останалия си багаж в куфара, след което го затворих и го взех.

- Аз отивам да взема моя куфар.- каза Т/И.

- Не, недей. Аз ще го взема, а ти си вземи раницата и моята, тя не тежи.- казах аз и Т/И кимна.

Тя взе раницата ми и излезнахме от стаята, след което влезнахме в тази на Т/И. Аз взех куфара й, а тя взе раницата си и започнахме да слизаме надолу по стълбите.

- Дай да ти помогна!- каза бащата на Т/И.

- Няма нужда, ще се справя.- казах аз.

- Хайде, дай куфара насам!- настоя той и аз подадох единия куфар, след което излезнахме от къщата и сложихме багажа в колата. Т/И се върна за да провери дали сме взели всичко и след малко се върна.

- Направих ви нещо за ядене.- каза майката на Т/И и подаде една голяма торба пълна с храна. Тази жена готви много вкусно.

Т/И взе торбата и влезнахме в колата, сбогувахме се с родителите й и след това подкарах автомобила.

- Т/И, ако искаш поспи, а аз ще те събудя, когато пристигнем.- казах аз.

- Не, ще ти правя компания.- каза тя, а аз не казах нищо повече. Тя инат и каквото и да кажа няма да ме послуша.