The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/37\

Г.Т Т/И

Събудих се от алармата си. Отново на работа. Юнги го няма, а аз съм сама. Не предполагах, че е възможно да ми липсва толкова много.

Станах и започнах да обикалям наоколо. Наистина го нямаше! Беше ми тъжно.

Започнах да се оправям, изкъпах се, облякох се и си направих нещо, за да закуся...сама.

Седях на стола, пред барплота и се хранех сама. Тишина и единствено тишина се чуваше.

След малко се наядох, измих съдовете и се запътих към врата. Отключих я и излезнах от апартамента. Тръгнах надолу по стълбите и не след дълго бях закрачила бавно към кафенето.

Не след дълго бях там, влезнах, поздравих, оправих се и застанах на мястото си. Отворихме кафенето и започнаха да идват хора.

Говорех си малко с Минхе и с Юна, когато беше свободно, но отново ми беше тъжно, а и не се чувствах добре.

През обедната почивка си гледах телефона, чух се с майка ми и баща ми. Искаха отново да се прибера, но им казах, че няма как да стане толкова скоро.

Честно казано трябваше да се разсея някак и да не мисля за Юнги, но не знаех как. Всичко ми беше скучно, или ми омръзваше бързо.

~Skip time~

Работно ми време свърши. Оправих се и си взех нещата, като тръгнах към вкъщи. По пътя се спрях и влезнах в близкия магазин, за да накупя някои неща за вкъщи.

След като бях готова се запътих отново към вкъщи. Вървях бавно и не бързах за никъде, но нямаше и за къде. За празният апартамент ли?! Не!

Изведнъж усетих ръка на рамото си, обърнах се и видях Саша да ми се усмихва.

- Здравей, Т/И! От работа ли се прибираш?- попита ме тя и аз кимнах.

- Как си днес?- попита ме тя. Зле! Не съм добре!

- Добре съм!- излъгах аз.

- Ти как си?- попитах аз.

- И аз съм добре!- отвърна Саша.

За почнахме да си приказваме, докато вървяхме към кооперацията, в която живеем. Честно казано от всички, с които си говорех днес, със Саша ми беше най-приятно.

Тя е добър събеседник. Познавам я от много отдавна и винаги ме е изслушвала и ми е помагала.

Не след дълго бяхме пред кооперацията. Отключих вратата на входа и тръгнахме нагоре по стълбите. Ме след дълго аз бях пред апартамента си, а Саша продължи нагоре.