The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/65\

Г.Т Т/И

Не след дълго бяхме пред вкъщи и изведнъж входната врата се отвори, а от там излезна майка ми. Тя погледна към колата, а после се усмихна когато ме видя.

Аз слезнах бързо от колата и с майка ми се прегърнахме. Тя започна да ми задава някакви въпроси, а аз се зачудих къде е Юнги, защото не го видях да слиза от колата.

Обърнах се и видях Юнги да седи в автомобила, майка ми го погледна, а аз му направих знак да слезне.

Той излезна от колата и притеснено пристъпи към нас. Юнги подаде ръката си към майка ми и се усмихна.

- Аз съм Юнги, приятно ми е да се запознаем г-жо!- каза Юнги, а майка ми само си подаде ръката и се здрависаха.

Майка ми огледа Юнги от главата до петите и направи някаква недоволна физиономия, а аз я погледнах ядосано.

- Заповядайте!- каза майка ми и ни покани вкъщи. Юнги все още беше притеснен, а аз не знаех как да го успокоя.

Влезнахме вкъщи и баща ми дойде, прегърнахме се, зададе ми няколко въпроса, а после го запознах с Юнги.

Май не го харесаха много, но това мен не ме засяга, защото важното е, че аз го обичам.

Седнахме на масата, защото майка ми настоя да ядем. Баща ми и Юнги намериха обща тема за разговор, а майка ми ми задаваше въпроси относно Юнги.

Отговарях й на всеки въпрос подробно, за да може после да не ми се налага да обяснявам отново.

Баща ми и Юнги си допаднаха, но майка ми все още не беше съгласна. Забелязах как Юнги започна да се отпуска и след време свикна с атмосферата.

Не след дълго се нахранихне, казах на нашите, че ще разведа Юнги из града, а те се съгласиха, че това е добра идея.

С Юнги си взехме нещата и излезнахме от вкъщи, като започнахме да вървим надолу по улицата.

- Дали ме харесаха?- попита той загрижено.

- Мисля, че да.- казах аз и го целунах, а той ми се усмихна.

- Не се притеснявай толкова.- казах аз, но Юнги не каза нищо. Знаех, че не знае какво да каже.

Започнахме да вървим към центъра на града, видях много мои приятели от детството и си поприказвахме малко.

Юнги каза, че много му харесва града, а аз се зарадвах. Разхождахме се навсякъде, а Юнги се оглеждаше като изгубено дете сред тайфата. Беше много сладък.