The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/91\

Г.Т Т/И

Цяла вечер не можех да заспя. Чух всичко, което Юнги ми каза и се опитвах да го проумея. Той наистина е нямал вина, а аз го съдих толкова много.

Въртях се в леглото и се чудех какво да му кажа когато се събуди, но не знаех.

Толкова искам да го целуна и прегърна, а всички тези чувства бяха подтиквани от болката, която си мислих, че той ми е причинил.

Станах от леглото и се отправих към кухнята. Реших, че ще направя закуска.

Мислех си какво ще кажа на Юнги, а той какво ще ми каже? Всичко беше някак различно, особено сега, след като знам всичко.

Застанах пред плота и се зачудих какво ще правя. Времето си минаваше, а аз все още не знаех. Сякаш мозъка ми беше спрял и не можеше да се задвижи.

- Ах, мисли!- извиках аз и в този момент Юнги излезна от стаята си и ме погледна стреснато.

- Какво стана?- попита той притеснено.

- Аз...нищо. Ще правя закуска, какво ти се яде?- попитах аз, а той премигна няколко пъти.

- Мен ли питаш?- попита ме той.

- Не Юнги, сама си говоря! Знаеш ли, стой гладен!- казах аз раздразнено.

- Яйца!- каза той, все още мигайки така.

Извадих всичко нужно от хладилника, а Юнги се върна в стаята си. Държеше се някак студено.

Дали е сърдит?

Не след дълго закуската беше готова. Сложих всичко на масата и отидох до стаята на Юнги. Почуках на вратата, но не последва отговор.

- Закуската е готова!- казах аз и вратата се отвори, след което Юнги излезна от стаята и тръгна към масата.

Седна на единия стол и започна да се храни, а аз седнах на другия и го погледнах няколко пъти.

- Харесва ли ти?- попитах аз, а той кимна. Продължих да го гледам, а той явно ме забеляза.

- Искаш ли нещо...или?- попита той.

- Аз...Чух какво ми каза вчера...- казах аз и той се задави. Какво ли ще се случи сега?

- Какво си чула?- попита ме той и свъси вежди, след което отпи от чашата си с вода.

- Съжалявам, че не те изслушах!- каза аз, а той ме погледна шокирано.