The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/90\

Г.Т Юнги

С Т/И седяхме на дивана и гледахме телевизия. Тя се беше завила с едно одеало и седеше в края на дивана, а аз бях в другия.

Вече беше късно. Чудех се какво да правя, но и аз самият не знаех.

- Искаш ли топъл шоколад?- попитах аз, а Т/И ме погледна.

- Може...- отвърна тя, а аз станах и започнах да правя. Не след дълго бях готов, върнах се в хола и седнах до Т/И, след което й подадох чашата с шоколада.

Тя ми благодари, след което започна бавно да отпива от чашата.

- Не исках да заминавам...- казах аз, а Т/И ме погледна и свъси вежди.

- Не искам да слушам! Ако не искаше да заминаваш, сега нямаше да сме в тези отношения!- каза тя и продължи да гледа.

- Не може ли просто да ме изслушаш и след това да решиш какво ще ми кажеш?!- попитах аз ядосано.

- Не заслужаваш да бъдеш изслушан!- каза тя, гледайки ме лошо.

- Юнги, не разбираш ли?! Как трябва да ти го обясня?! На какъв език да ти го кажа?! Няма да те изслушам и толкова!- започна да ми вика тя.

- Искаш или не, ще ти се наложи да ме изслушаш, защото ме упрекваш без да знаеш дори защо! Мислиш, че съм виновен и съм заминал, но всъщност не исках да те оставям, а не можех да те взема със себе си. Как щеше да се почувстваш да си далеч от родителите си, от приятелите?! Имаше си работа и дом, а там? Какво има там?!- започнах и аз да викам.

- Нямаше смисъл да те вземам със себе си, защото щеше да си самотна. Аз щях да бъда отрупан с работа, а ти щеше да бъдеш сама.- продължих аз.

- Да не мислиш, че тук не бях самотна?!- попита ме тя ядосано.

- Всеки ден си мислех за теб и се чудех защо не ме взе със себе си. Мислех си, че не си ме взел, защото ще съм ти в тежест, или просто искаш да се отървеш от мен.- продължи тя, а по бузите й вече се стичаха сълзи.

- Никога не си ми била в тежест и няма да бъдеш! Ако не те исках щях ли да се върна, щях ли да се грижа за теб, щях ли да ревнувам от Алекс, щях ли да искам да ме изслушаш?! Искам да ти докажа, че нямам вина, но ти не искаш да ме изслушаш.- казах аз.

Т/И стана от дивана и тръгна с бърза крачка към стаята си, след което затвори вратата и чух силния й плач.