The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/86\

Г.Т Т/И

Тъкмо си свърших работата и вече излизах от компанията, когато изведнъж видях Алекс.

- Хей!- каза той с усмивка и аз му отвърнах.

- Кой е този сладкиш?- попита той и започна да щипе бузките на Катрин, а тя се засмя.

- Катрин-дъщерята на най-добрата ми приятелка.-казах аз.

- Всъщност, това е моята племенница! Аз я възприемам, като такава!- казах аз и той ми се усмихна.

- Ти си много красив.- каза му Катрин, а аз щях да потъна от срам. Защо говори такива неща? Ако не я е научил Джънгкук да му казва така, да не се казвам Йешим.

Алекс се засмя неловко, след което ме погледна и отново се обърна към нея.

- Благодаря!- отвърна той.

- Ще ти кажа нещо, но не искам да ми се сърдиш!- каза му тя тихо, а той кимна.

- Ти си красив, но моят татко е най-красивият на света.- каза тя и двамата с Алекс се засмяхме.

- Като те гледам, съм убеден, че е така.- каза той, а тя се засмя тихо.

- Ти къде отиваш?- попитах аз.

- Тъкмо приключих и сега ще си тръгвам.

- Лельо, искам сладолед!- каза изведнъж Катрин, а аз се засмях.

- Може ли и този батко да дойде с нас, защото му обещах да идем за сладолед, но не успяхме.- обясних аз, а тя закима с глава.

- Няма нужда, вие отивайте.- каза той. Да ама не! Вече ми е неудобно.

- Ти идваш с нас!- казах аз го погледнах лошо, а той въздуха и кимна.

Излезнахме от офиса и започнахме да вървим към центъра. Не след дълго си езехме сладолед и сега вървяхме към квартала ни.

- Харесва ли ти сладоледа?- попитах аз, а Катрин не обели и думичка, но как иначе? Сладолед с банани и шоколад. Копие на родителите си.

Не след дълго Алекс си тръгна, а ние влезнахме в супермаркета, за да вземем някои неща за вечерта.

Пуканки, сокове,снаксове и сладки неща. Всичко за партито ни.

Платихме и излезнахме, след което продължихме към вкъщи.

След малко вече се качвахме по стълбите нагоре. Отключих вратата и влезнахме вътре, а там заварихме Юнги да яде тортата ми.