The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/46\

Г.Т Т/И

Изведнъж Хосок каза, че е гладен и от там целият народ започна да се оплаква, че и те са гладни. Истината е, че вчера ядяхме като невидени, а днес сме гладни отново.

Разбрахме се кой какво ще направи за ядене, за да стане по-бързо, а после всеки щеше да отиде до тях си, за да си вземе дрехи и отново щяхме да се върнем тук.

Щеше да бъде забавно да прекараме време всички заедно на едно място. Щяхме да се опознаем още повече и щях да прекарвам време с Юнги.

Не, че ако си бяхме в апартамента нямаше да прекарваме време заедно, но щеше да ми омръзне бързо, а така ще има смях.

След като се разбрахме какво ще сготвим за ядене всички станахме от масата и се заехме с предназначената си задача.

Всеки правеше нещо и в тази галимация почти не можех да видя Юнги, докато не усетих целувка на врата си и се обърнах назад.

Юнги ми се усмихваше, а аз се доближих до него и го целунах. След малко се отделихме и без да казваме нищо продължихме с това, което си правехме.

Цялата къща ухаеше на храна, но все още нямаше нищо готово. След време малко, по малко храната започна д а се трупа върху масата и не след дълго бяхме готови.

Масата беше отрупана с храна и всички се наредиха около нея, като мигновено започнаха да се тъпчат.

Отново си говорехме и се смеехме. Опознавахме се малко по малко, макар че вече си се познаваме достатъчно добре. Научих неща за останалите, които до сега не съм чувала.

Разказваха ни много случки, а аз се смеех. От това, което чух, Юнги е бил много кротко дете, защото постоянно е спял.

Храната беше вкусна и всички й се наслаждаваме, докато на масата не останаха само мръсните съдове. Сега момчетата ще мият чиниите.

Момичетата седнахме на дивана и започнахме да си приказваме, а ми момчетата си викаха нещо в кухнята.

Аз си чаках Юнги, за да може да идем до вкъщи и да си вземем неща, след което да се върнем обратно тук, и после не знам какво ще правим.

След време  момчетата бяха готови и всички тръгнахме към сградите, в които живеехме. Аз и Юнги си вървяхме бавно, хванати за ръце и не казвахме нищо, но беше приятно.