The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/85\

~На следващия ден~

Г.Т Т/И

Събудих се от алармата си. Отворих очите си и видях, че съм в стаята си. Обърнах се на другата страна и бях сама.

Отдъхнах си. Стана ми ясно, че Юнги ме е преместил тук.

Повъртях се малко в леглото и станах, след което се изкъпах набързо и в този момент телефона ми звънна.

Беше Криси и ме помоли да гледам дъщеря й-Катрин. Каза също, че и вчера ми е звъняла, но не съм вдигнала, а аз й казах, че не съм чула.

Приех да гледам Катрин, защото не съм я виждала отдавна, а и миналия ден имаше рожден ден, а аз не можах да отида.

След като затворих телефона, започнах да се оправям и в този момент се сетих, че не мога да отворя вратата, защото Юнги скри ключовете. Какво щях да правя сега?

Не мога и да го събудя, защото той не се буди лесно.

Тръгнах към стаята на Юнги и започнах да ровя из шкафовете, докато не намерих ключовете. Взех ги и тръгнах към вратата, а в този момент на нея се почука.

Отворих вратата и видях Джънгкук, който беше хванал Катрин за ръка, а тя носеше малката си чантичка с голяма усмивка на лице.

- Лельо!- каза тя и ме прегърна, а аз се засмях и я вдигнах във въздуха.

- Благодаря, че ще я гледаш!- каза Джънгкук, а аз се усмихнах.

- А вие къде отивате?- попитах аз объркано.

- Да прекараме малко време заедно, защото от както се е родил този ангел, не можем да останем насаме!- каза Джънгкук и хвана бузката на Катрин, а тя се усмихна сладко. Джънгкук ми даде раницата с дрехите и тръгна.

- Тате, да слушаш мама!- каза Катрин, а ние се засмяхме. Затворих вратата и влезнах вътре, след което пуснах Катрин.

- Лельо, виж какво ти нося!- каза тя и остави чантичката си на масата, след което я отворих и извади една кутия с парче торта.

- За мен ли е?- попитах аз, а тя закима сладко.

- Лельо, ти защо не дойде на моя рожден ден?- попита ме тя и отметна назад русата си косичка.

- Имах много работа, но обещавам, че повече няма да се случва.- обясних аз, а тя ме погледна тъжно и наведе глава.

Дано да не се разплаче. Като знам майка й и баща й колко са чувствителни...

- Добре, искаш ли да направим така? Ще идем да се разходим до моята работа, защото трябва да взема едни неща, а после ще си направим парти за рожденния ти ден тук.- обясних тя, а тя се усмихна широко и показа заешките си зъбки.