The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/74\

Г.Т Т/И

- Аз...Не знам как да ти го кажа, защото ще те нараня и натъжа, а аз не искам това.- каза Юнги, като наведе глава.

Какво толкова е станало? Какво иска да ми каже?

- Просто кажи.- казах аз спокойно и сложих ръката си на крака му. Юнги вдигна поглед към мен, след което се приближи и ме целуна нежно.

- Нали...ти казах, че нашите може би са тук, за да ми говорят за фирмата...- каза Юнги и аз кимнах.

- Баща ми иска да застана на негово място!- каза Юнги бързо, а аз се стъписах.

- Не те разбирам! Това не е нещо лошо, но защо да ме нараниш?- попитах аз объркано. Наистина не разбирам.

- Т/И, аз...трябва да замина, за да поема бизнеса.- каза Юнги тъжно, а аз усетих как цялото ми тяло сякаш щеше да се срине. Корема ме сви и цялата изтръпнах.

- К-къде?- попитах аз с треперещ глас, а Юнги прекара няколко пъти пръсти през косата си.

- Америка...- каза той и усетих как очите ми се напълниха със сълзи. Това наистина ли се случва? Защо на мен? Защо на нас?

- Ще заминеш ли?- попитах аз, сдържайки сълзите си.

- Налага се...- каза Юнги тихо.

- Защо да се налага?! Защо не можеш да останеш тук с мен?! Защо?! Искам да дойда с теб!- казах аз със сериозен тон, като и виках.

- Т/И, разбери, че не може да дойдеш с мен!- каза ми Юнги, като ме хвана за раменете, а аз си вдигнах ръцете нагоре и се освободих.

- Защо?! Не ме ли искаш със себе си? Защо искаш да ме оставиш и да заминеш?- казах аз, като вече не се сдържах и се разплаках.

- Как може да си мислиш така? Как да не те искам със себе си?!- каза ми той, като сложи ръце на бузите ми, а аз се отдръпнах назад.

- Кога заминаваш?- попитах аз, като избърсах сълзите си, а Юнги не каза нищо. Защо не казва нищо?! Ядосвам се!

- Кога заминаваш?- повторих аз, като повиших тон, а Юнги ме погледна.

- В понеделник!- каза той и наведе глава.

- Чудесно! Желая ти приятно пътуване!- казах аз и отидох е стаята си, като тръшнах вратата зад себе си и я заключих.

- Т/И, отвори вратата!- започна да вика и да тропа Юнги от другия край.

- Няма да отворя!- казах аз и се спуснах надолу по вратата, като захлипах. Защо трябва да ме остави? Защо?