След като разказа с подробности "интересната" разходка с Йеонтан на момчетата, Джимин се качи горе. Влезе тихо, за да не буди големия, преоблече се и внимателно легна до Техьонг. Погледна момчето. Светлината от луната го правеше още по-красив. Черните му коси бяха рошави, но това го правеше сладък. Спокойното му лице сякаш успокояваше и Джимин, а леко разтворените му устни караха Парк да желае да го целуне. Брюнета се чувстваше виновен. Беше се съгласил. Но защо? Зададе си този въпрос след като осъзна че кодовото име на любимия му е Ванте. Осъзна каква грешка е направил, но вече беше късно.
Момчето се обърна с гръб към Ким и заплака тихо. Усети ръцете му около кръста си и сърцето му се счупи. Това го накара да плаче още. Но колкото и тихо да хлипаше, той все пак събуди Техьонг.
- Джимини? Всичко наред ли е? Добре ли си? - прошепна в просъница Ким, а Джимин само кимна.
- Щ-ще се оправя любими. Не се притеснява за мен. - опита се да звучи така сякаш е добре и по тежкото дишане разбра че е успял.
***
Джимин се събуди сам. Погледна телефона си, часът бе 14:27 след обяд. Момчето се протегна и въздъхна. Предположи, че няма никого, затова направо слезе долу. Беше прав, бе сам както винаги. Направи си кафе, въпреки че не бе ял все още и отиде на една от терасите. Парк седна на един от столовете и се загледа в една точка. "А ако му кажат?" "Ами ако се досети сам?" Тези въпроси, наред с още много, и две - три гласчета, се въртяха в главата му сякаш включени да се повтарят. Той въздъхна отново и в този момент телефона му звънна. Момчето вдигна без да гледа номера.
- Ало?
- Ти си Парк Джимин, нали?
- Ъм.. Да?
- Казвам се Джени. И имам предложение за теб.
- К-какво е?
- Ако ми дадеш Техьонг ще ти помогна да отмъстиш на родителите си.
Това сякаш дойде като гръм от ясно небе за момчето. Той никога не бе желал нещо повече от това да им го върне. Да си отмъсти за проваления живот, който имаше.
- А ако откажа?
- Тогава.. Можеш да се сбогуваш с братчето си.
- Ти си луда-
- Както и Ванте. Но си влюбен в него, нали?
- Ти малка-
- Е, Джимин, какво решаваш?
Това бе най-трудното решение в живота му. Но въпреки всичко той го направи.
- Д-добре.. Щ-ще ти го дам..
YOU ARE READING
𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓
Fanfiction"-Кой е това? - попита Техьонг без да отлепи погледа си от момчето стоящо на бара -Това е Джимин. Приятел е на Джин. До колкото знам е работил тук. - отвърна Чонгук, чудейки се защо приятеля му толкова се интересува от момчето -Искам да го нарисувам...
