𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

otto.

Джимин се събуди от светлината, която си проправяше път през завесите. За негово учудване Техьонг беше до него и все още спеше. Парк помисли, че по-големия е наистина уморен след миналата вечер. При тази мисъл леко се изчерви. Изправи се бавно, понеже го болеше все още, открадна си една тениска на Техьонг и сш обу боксерките, след което слезе внимателно долу. Единствения буден бе Бекхьон.

- Добро утро~

- Добро утро Бек.

- Как беше?

- Кое-

-С брат ми. Може да бях пиян, но се чуваш. Много

При тези думи лицето на брюнета пламна в ярко червен цвят.

- С-съжа-

- Няма проблем. Тъ. Как се отърва от вашите?

- Бек..

- Джимин. Просто го излей. Знаеш че знам. Знам какво беше.  А и не съм те виждал скоро и исках да знам как успя.

- Изгониха ме. След като разбраха че съм гей и че няма да имат внук по техен образ и подобие баща ми ме преби и ме изгони. Освен това тогава нали работех в едно кафене. Ами.. Парите не им стигаха. Но брат ми нари работи в онази лудница на остров Джеджу. Нали той има много пари. Е него оставиха.. а мен изгониха..

- Ужас- Съжалявам малчо..

Джимин беше свикнал. Беше свикнал да бъде съжаляван, гледан тъжно или и двете на куп. Доста често го дразнеше. Но не казваше. Беше свикнал да си мълчи каквото и да става.

- Искаш ли да направим закуска? Джин каза да помоля теб да ми помогнеш. Каза че те бива в закуските.

- Мога да направя закуска за цял остров~

Изкикоти се Парк и дръпн по-големия към кухнята. Щом преминаха успешно през изпозаспалите навсякъде момчета и стигнаха до там се захванаха за работа. Около час по-късно вече имаше цяла швейцарска маса с храна. Сега оставаше да събудят останалите.

- Аз отивам да събудя брат ти. Ти останалите.

- Много ти благодаря~

Бекхьон се изстреля през вратата и отиде да събуди останалите. Парк от своя страна се запъти бавно към стаята, която делеше от месеци със своя любим. Отвори тихо вратата и се доближи до леглото, на което вси още спеше спокойно Техьонг.

- Тете? Събуди се~

Техьонг се размърда. Джимин се изкикоти и целуна устните му съвсем леко.
-Джиминаа..

Изстена сънено Ким. Момчето над него се изкикоти отново.

-Откраднах ти една тениска~

Никаква реакция.

- В момента съм с нея. И нищо друго~

Отново нищо. Джимин се подсмихна.

- Брат ти ми помогна да направя закуска. А споменах ли че съм само с тениската ти?~

В този момент Техьонг сякаш механично отвор очи и захлупи малкото телце на Джимин под своето, гледайки го право в очите.

- Вече си мой Джимин. Никой няма право да те пипа-

- Бек само ми помогна. А и мисля че врата ми крещи "Собственост на Ванте" такаче спокойно Те~

Техьонг си отдъхна. Целуна момчето под себе си нежно, на което Парк веднага отвърна, след което се изправи. Поогледа се, разтри очите си, след което погледна Чим.

- Какво ще закусваме?

- Ами.. Аз не закусвам. Но има цяла швейцарска маса~

Техьонг се намръщи. Не му харесваше факта, че гаджето му не се храни.

- Джимини. Ще се храниш. Това е заповед. А и още нещо. От днес вече не работиш при Джин. Говорих с него и той е съгласен. Когато имаш нужда от нещо казваш на мен. Нали?

Джимин кимна. Хвана ръката му и го задърпа да стане.

- Хайдее~

-Гол ли да сляза?~

Джимин замръзна. Пусна ръката му и застана на едно място.

- Н-не

- Така си и мислех

Техьонг се изправи и отиде до гардероба си. Знаеше че малчото го наблюдава, затова се усмихна лукаво. Обу си нещо, колкото да има, и тръгна към вратата, като не забрави да хване тази на Парк. Слязоха долу при всички останали и се присъединиха към закуската, която беше придружена с много закачки и смях. След това се заеха да оправят бъркотията от миналата вечер преди да се върне Джин. Беше странно, но дори Техьонг се страхуваше от него. Всички се бояха от него, а неговите два единствени кошмара бяха ядосания Джин и това да изгуби Джимин. Момчето му беше влязло под кожата. Той толкова зависеше от него, че имаше засдушаващото чувство, че ще умре без него.