𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

tre.

Джимин се събуди. Беше тъмно и той не можеше да види нищо. Единствено леко по-видима беше една висока мъжка фигура стояща до прозореца. Лицето му беше огряно от лунната светлина, но главата на Парк го болеше изключително много и той не успя да види лицето му добре. Това, което успя да види бе черната му коса, стройното му тяло и елегантния начин по който стоеше, въпреки че не правеше никакви движения. Просто стоеше и гледаше през прозореца. Парк леко се втренчи в тялото му без да знае, че той го гледаше.

-Харесва ли ти това, което виждаш мъниче?~ -каза Техьонг леко подсмихвайки се

-Първо не съм малък. И второ.. доста хубаво тяло имаш.. - отвърна тихо Джимин отмествайки погледа си от момчето

-Благодаря ти Джимини

-Т-ти как ми знаеш името?

-Не е важно. Тук си само защото искам да те нарисувам. Бъди послушен и ще те пусна щом приключа с рисунката.

-Добре но.. Ще мога ли поне да разбера името ти?

-Наричай ме Те.

Джимин кимна. Огледа се наоколо. Доколкото можеше да види стаята в която се намираха беше доста артистична. Както си разглеждаше усети тежест на леглото и погледна фигурата

-Облечи ги - каза Те, в отговор на което Джимин кимна и се изправи, преобличайки се и мислейки си, че момчето не го вижда. Това обаче не беше така. Той го виждаше. Всяка рана. Всеки белег. Виждаше всяка част от тялото на по-малкия. Започна да си задава въпроси на които предполагаше, че няма да получи отговор.

-Готово..

Джимин беше облечен в една дълга бяла прозираща риза и едни черни панталони. Техьонг беше решил, че това ще подчертае тялото на момчето най-добре. Накара го да седне на перваза до отворения прозорец така че да не падне. Седна на мястото си и включи лампата насочена към платното, и започна да рисува, нито един от тях осъзнавайки какво ще се случи в бъдещето им.