Чонгук въздъхна леко.
-Не може ли като нормален човек до го заговориш, защо да го-
-Първо в момента в който ме види ще избяга. И второ аз не съм нормален. Единствения начин по който мога да го нарисувам е да го отвлечем. После ще го пусна. Обещавам
-Ама ти така каза и за предишните..
-Те се съпротивляваха. Ако не се бяха направили на смели нямаше да ги убия
-Добре добре.. - въздъхна по-малкото момче и стана, тръгвайки към момчето на бара.
Джимин седеше сам. Смяната на Уонхо свърши и той си тръгна. Момчето се загледа в една от раните на ръката си и се усмихна леко.
-Добре че беше Джин.. - каза си тихичко и в този момент усети как някой седна до него
-Привет. Аз съм Чонгук - каза момчето до него със сладка заешка усмивка която накара Парк също да се усмихне
-Здравей. Аз съм-
-Джимин
-Знаеш името ми?
-Джин хьонг ми е приятел
-Ахааа..
-Той ме помоли да те прибера. Каза че момичето с което живееш е звъняло
-Ох Мия.. Добре. Щом си приятел на хьонг ти вярвам - каза и стана, тръгвайки към изхода. Чонгук даде знак на Техьонг че излизат на което Ким отговори с кимване
-Момчета тръгваме - каза и всички станаха и тръгнаха към колата.
Джимин вървеше бавно, Чонгук беше зад него. На около 20 метра от бара Чонгук спря по-големия
-Хьонг. Спри
-Хьонг? Да не си-
Джимин не довърши изречението си понеже устата му се запуши. Започна да се съпротивлява, но беше късно. Няколко секунди му бяха нужни да изпадне в безсъзнание. Чонгук вдигна момчето на ръце и въздъхна след което се запъти към колата.
BINABASA MO ANG
𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓
Fanfiction"-Кой е това? - попита Техьонг без да отлепи погледа си от момчето стоящо на бара -Това е Джимин. Приятел е на Джин. До колкото знам е работил тук. - отвърна Чонгук, чудейки се защо приятеля му толкова се интересува от момчето -Искам да го нарисувам...
