Минаха няколко часа и картината беше почти готова. Джимин се бе загледал в една точка, мислейки си нещо, когато гласа на Техьонг го изкара от мислите му
-Какво работиш мъниче? - попита леко усмихнат от време на време поглеждайки го
-Работя в бара на Джин..
-Като какво? Барман, сервитьор, там можеш да бъдеш много неща
-А-ам.. Стриптийзьор съм..
-Оу~ Бих искал да те видя някой път~
Джимин се изчерви. Мразеше работата си и беше готов да си намери каквато и друга работа да е. Беше му втръснало да гледа гладно забити погледи в малкото си покрито с белези тяло.
-А-ами трябва д-да говориш с хьонг..
Техьонг внезапно се изправи заедно с платното и го обърна към по-малкото момче
-Какво мислиш?
Джимин беше останал без думи. Всяка негова черта, всяка гънка по тялото му, всеки белег, дори рошавата му коса, всичко беше перфектно пренесено на платното. Той стана и с бавни крачки се запъти към Ким, който се усмихваше лукаво
-Няма ли да кажеш нещо?~
-Т-ти как- Как направи това?
-С много практика
Техьонг постави платното на мястото му и се обърна към момчето, като го дръпна към себе си. Джимин не осъзна какво става и по инерция уви леко ръцете си около врата на момчето.
-Някой казвал ли ти е колко красив си и как луната подчертава красотата ти?
Джимин поклати глава отрицателно, бузите му пламнали в ярко розов цвят. Техьонг го намери за сладко. Не знаеше защо, но нещо в това момче го привличаше като магнит. Караше го да желае да го направи негов. Да го пази докато е жив. Караше го да желае да заспива до него и да се буди до него.
-Спи ли ти се?~
-М-малко..
Техьонг кимна и го вдигна булчинската като го постави на своето легло и го зави. Седна от другата страна на леглото и облегна гърба си на таблата
-Заспивай
Джимин не почака да му се каже втори път и стисна очи. Не беше заеквал пред никого, дори пред родителите си. Техьонг беше първият. По някаква причина го караше да се чувства спокоен, в безопасност, караше го да се чувства у дома. Бавно, но сигурно, той заспа, мислейки си за високото момче, което не отлепяше погледа си от него.
YOU ARE READING
𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓
Fanfiction"-Кой е това? - попита Техьонг без да отлепи погледа си от момчето стоящо на бара -Това е Джимин. Приятел е на Джин. До колкото знам е работил тук. - отвърна Чонгук, чудейки се защо приятеля му толкова се интересува от момчето -Искам да го нарисувам...
