𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

tredici.

Бяха изминали две седмици откакто Техьонг видя малчото си за последно. Имаше чувството, че времето минава изключително бавно. Гризеше го неописуема вина, задушаваше го, караше го да се чувства дребен, нищожен. Не беше излизал от стаята, която делеше с Джимин, не се бе хранил, нищо. Напълно заряза работата си, забрави за малките кученца, които безуспешно се опитваха да влязат през заключената врата. Брат му и останалите момчета започнаха да мислят план да счупят вратата и да влязат.

В момента Ким лежеше на голямото легло. Сам. Косата му беше рошава, лицето му бе покрито цялото с засъхнали следи от сълзи. Беше облякъл само един анцунг. Не му пукаше дали ще настине. На вратата се чу потропване.

- Разкарай се.

Каза Ким с дълбокия си преграхнал глас.

- Те. Аз съм. Имам да ти казвам нещо.

Техьонг много добре знаеше, че тя идваше само когато беше нещо важно. Иначе Джени не би я пратила. Изправи се и отиде до вратата. Отключи я, отвори я съвсем леко и щом видя момичето нямаше и съмнение, че е нещо важно. Биби идваше само когато нещо беше много важно. Той отвори вратата, пускайки я вътре, и след като тя влезе отново заключи.

- Казвай. Бързо. Не ми е до посетители.

- Шефе. Джени каза че някой ѝ се е обадил и е казал да ти предаде нещо.

- Какво е? Биби не ме разигравай - подразни се Те - Казвай и се връщай на работа.

- Едно име. Парк Джимин.

Щом чу името на любимия си очите му се разшириха, сърцето му заби бързо, а главата му се напълни с какви ли не ужасни картини.

- К-Какво за него?

- Човека е казал че знае къде е. Повече не знам. Джени каза да отидеш в казиното. Аз ще дойда да я наблюдавам. Беше прав, тя крие нещо.

Биби беше тайното оръжие на Техьонг. Появяваше се само когато беше нещо важно за него, след което отново изчезваше.

- Кога?

- Довечера.

Техьонг погледна часовника на телефона си. Часът бе 19:57.

- Отиди при Бек. Кажи му че отиваме в казиното. На останалите кажи да почистят оръжията. Те знаята какво да правят. А.. Кажи на Джун да си зареди лаптопа.