sei.

72 12 0
                                    

Вече бяха в дома който Джимин споделяше с Мия. Джин подреждаше куфара му, докато Джимин прибираше останалите си неща по кутии. Не бяха много, затова и мислеше, че ще приключат бързо. Мия седеше на вратата и ги гледаше, мрънкайки.

-Ама бате-

-Какво пак?

-Защо точно там? Защо не с теб?

-Аз живея у Техьонг повече от колкото в собствената си къща. Познавам го достатъчно добре, че да мога да му имам доверие.

Мия въздъхна и погледна надолу. Чим забеляза тъгата у момичето и отиде до нея като я прегърна.

-Хеей~ Не тъжи. Нали хьонг е там. Ще се оправя. А и Техьонг има някак си мило държание към мен. Не както ти казваше. Просто може да мрази полицаи-

-Той е шизофреник. Напълно откачен. Ако ти се случи нещо заради него ще го убия кълна се..

-Той ме пази. Ще ме пази. Обещал е на хьонг. Спокойно.

Всъщност не знаеше дали е обещавал. Не знаеше нищо. Но се надяваше, че скоро ще разбере повече за него. Това, което не знаеше обаче, беше че ще научи повече от колкото му се иска.

След като набързо събраха всичко оставиха Мия на работа и се върнаха в имението на Ким. Беше голямо. В ренесански стил. Кафяво отвън, с мраморни детайли. Имаше голяма градина с всякакви цветя, но едно най-много привлече вниманието на Парк

-Това е смералдо. Посадихме го заради Джин, понеже много му харесва

-Чонгуки!! - каза Джимин с усмивка щом чу гласа на по-малкия.

-Те иска да те запознае с останалите.

-Ами.. Аз познавам всички..

-Как така-

-Джин познавам от малък, с Юнги се запознахме сутринта, Хоби ми беше в танщовата академия, с Намджун бяхме в едно училище, а с Бекхьон хьонг веднъж се бихме за едно момче-

-КРАДЕЦ НА ГАДЖЕТА~

-Почна се..

От входната врата на къщата излезе момче с доста привлекателен външен вид, с кафява коса, облечено в бяла риза и накъсани дънки, и се затича към Джимин, прегръщайки го.

-Хей хьонг..

-Как беше с-

-Замина. Казал е че не иска..

-Да се вижда с педераси? Да да затова ме-

-Знам. Знам какво ти е правил. Чувах ви. Бяхте ми в къщата.

-Искаш ли пак?~

-Искам да ти го върна.

Джимин се усмихна леко и влезе вътре, оглеждайки се за Джин. Вместо това се блъсна в Техьонг. Ким го погледна. Не се беше заглеждал в него от близо. Кафявата му коса изглеждаше наистина мека, големите му кръгли очила караха кръглото му лице да изглежда още по-привлекателно, а топлите му кафяви очи сякаш прогаряха душата на по-големия. Тялото на Парк изглеждаше мъничко в сравнение с неговото, а белезите по него само го загрозяваха. Изведнъж изключително силно желание да притисне момчето на стената и да покрие цялото му тяло го връхлетя, и мозъка му започна да си представя неща, които той досега не си бе дори и представял.

-Т-тете?

Гласчето на момчето пред него го накара да се изчерви. Той досега не се беше изчервявал. Никога.

-Как ме нарече?

-Тете?

Техьонг се усмихна. Усмивката му беше някак си чаровна. Погледна момчето право в очите.

-Какво има мъниче?

-К-къде е стаята ми?

-Ще спиш при мен.

-К-какво?

-Искам да те опозная. Искам да останеш при мен.

Джимин кимна. Беше го страх, понеже се влюбваше лесно. Дори да задържи някой вратата за него, той вече е влюбен. Беше го страх, че пак ще го боли. Че демониге в главата му пак ще му се подиграват. Че пак ще изпадне в онзи гаден пристъп на огкачен смях придружен със сълзи. Но се довери на Техьонг. Щом се качиха в стаята му, нещата му вече бяха подредени.

-К-как-

-Помолих Хоби и Юнги да помогнат на Джин. Сега седни. Искам да ми разкажеш всичко за себе си.

Джимин направи това, което му бе казано. Започна да разказва. За родителите си. За брат си. За живота си. За всичко, което му се беше случило. Искаше му да заплаче. Виждаше съжалението в очите на Ким. Мразеше да го съжаляват. Техьонг го дръпна в силна прегръдка, очите му бяха насълзени. Джимин отвърна на прегръдката, като се нацупи и скри лицето си в гърдите на момчето.

-Не плачи. Добре съм. Сега.. юмш кажи за себе си.

Техьонг въздъхна и започна да говори, но не го пусна. Държеше го близо до себе си. Сълзите не спираха да текат по бузите му докато той разказваше за покойните си родители, за начина, по който са се държали всички преди да стане това, което е сега. Джимин не можеше да сдържа сълзите си повече.

-Аз съм тук. Няма да те оставя. Обещавам..

𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓Where stories live. Discover now