𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

quindici.

Щом усети че малчото в ръцете му заспива и се чуха сирени, Техьонг даде знак и всички тръгнаха към буса, всички без Джихьон.

- Защо стоиш тук? Ела с нас. Джимин няма да бъде щастлив ако не дойдеш и ти. - каза Техьонг, галейки леко гърба на момчето в обятията му.

- А-ако не остана ще разберат..

- Няма. Хайде.

Джихьон се замисли, но мислите му бяха бързо прекъснати от Джин, който го вдигна и понесе към колата на Бек. Техьонг се качи в големия бус и двете превозни средства тръгнаха към имението преди да са ги заловили.

***

Пътят беше дълъг, но след няколко часа стигнаха в дома в който живееха момчетата. Джихьон разказа на Бек и Намджун всичко, което се беше случило докато Джимин бе в психиятрията, а Бек му разказа за начина по който Техьонг бе приел това. И тримата стигнаха до извода, че не им е било лесно. Щом слязоха от колите и влязоха вътре Бек разходи малкия Парк из къщата, а Ким отиде направо в стаята си с Джимин на ръце. Той от своя страна не бе спал от както започнаха да му бият различни химикали в тялото. И щом най-накрая попадна в прегръдките на любимия си се почувства у дома си и сякаш съня го завзе.

- Т-тете..

- Тук съм мъниче. Тук съм.

Джимин сграбчи дрехите на Техьонг в юмруците си. Явно сънуваше кошмар.

- Т-тете..

Ким погали леко косите на момчето, прегръщайки го. След няколко минути Джимин се отпусна и вратата на стаята се отвори леко. Беше Намджун. Той направи знак на Те, който кимна, и затвори вратата. Техьонг целуна челото на Джимин и излезе от стаята тихо.

- Какво има?

- Брат му ни каза всичко. Но искам да ти кажа само на теб, за да не притесняваме останалите.

Те кимна и се усмихна като малко дете.

- Хайде на разходка тогава~

***

Двете момчета седяха на една автобусна спирка гледайки залеза. Мълчаха. Не защото нямаха какво да си кажат, просто си мълчаха. Намджун развали тишината.

- Той каза че го е боляло. Много.

- Да гледа батко си как се мъчи ли?

- Говоря за Джимин.

- Джимин го боли нещо?

- Те. Джимин го е боляло да не бъде с теб. Момчето каза, че доста често му е казвал как скоро ще го спасиш и ще убиеш всички.

- Не е като да не го направих - изсмя се Техьонг - нали това беше целта.

- Те. Това не е същия Джимин. Той излезе бос навън. Краката му са в рани, а на него не му трепна окото дори. Нещо не е наред.

- Нам. Знаеш ли какво е чувството да ти наблъскат едни хиляди волтове ток ей тука - каза Техьонг, сочейки главата си - все едно ти изпиват живота. Няма такава болка наистина. Нормално е за Джимин да е странен. Ще се оправи~

- Те.. Не разбираш нали..

- Какво да разбирам?

- Трябва да внимаваме. И да го пазим.

- Ще го пазя с живота си. Обещавам.

Намджун се усмихна и извади от раницата си два флакона с боя.

- Хайде да повандалстваме малко.

Техьонг се изкикоти леко странно и взе единия флакон. Започнаха да драскат разни неща и картинки по спирката докато не се появи една баба.

- Момчета това е вандализъм! Викам полиция!

Нито един от тях не ѝ обърна внимание, докато около 10 минути по-късно не се чуха сирени.

- Нам! Бягай!

И двамата побягнаха, гонени от полицейската кола.Точно когато мислеха че са се измъкнали, колата ги пресрещна. Без да осъзнаят, че са хванали един от най-издирваните психопати, полицаите ги арестуваха и заведоха в районното. Обадиха се на Джин, който каза че им е батко, за да си ги прибере. За учудване на униформените, двете момчета бяха повече изплашени от Джин от колкото от тях. Щом Джин дойде подписа и плати глобата, след което ги заведе в колата, където чакаше и Бек. Джин си пое въздух и каза с плътен глас, очевидно ядосан.

- Трябваше да оставя Юнги, Хосок, Чонгук и Джихьон да се оправят с Джимин, за да ви прибирам от районното понеже сте решили да си играете с флакони!?

- К-какво му е на Чим? - попита плахо Техьонг.

- Джимин побесня. Започна да бяга из къщата с викове. След което отиде в кухнята и взе един нож, крещейки нещо за родителите си.

- Карай към вкъщи. Веднага.