You can't break a broken heart { boy x boy }

021

- Не, Джонг, няма да стане. - каза спокойно Кий, отваряйки вратата на хладилника, внимавайки да задържи телефона между рамото и ухото си. - Няма начин да ме пусне.

- Но как знаеш преди да си се пробвал? - изхленчи Джонг от другата страна на линията и Кий съвсем ясно можеше да си представи кучешките очички. - Моля те, заради мен.

- Знаеш каква е майка ми. - тросна се Кий, докато търсеше с поглед прясното мляко. Естествено, не беше на вратичката. - Ако можех, мислиш ли, че нямаше да дойда.

- Но това са само три дни! - възкликна възмутено Джонг. - Оню и Мино ще дойдат и Темин каза, че ще пита Рен. Не разбираш ли каква златна възможност е това?

Кий въздъхна и затвори хладилника, апетита му изчезнал толкова бързо, колкото и се беше появил.

- Ще опитам. - каза просто. В далечина се чу затварянето на входната врата и сърцето на Кий се сви. - Слушай, Джонг, ще ти се обадя по-късно, става ли?

- Добре.

- Чао.

- Чакай!

- Какво?

- Не криеш нещо от мен, нали? - гласа на Джонг прозвуча необичайно сериозно.

Кий преглътна, буцата в гърлото му, ставайки двойна по размери.

- Глупчо. Разбира се, че не. - засмя се той, сам правейки физиономия при фалшивия звук. - Наистина трябва да затварям. Ще ти се обадя по-късно.

Кий побърза да плъзне показалец по дисплея, въпреки това повторно ‘чакай’, което се чу от говорителя.

- Кибум? - извика майка му от хола, гласа и студен, и режещ. - Ела за малко.

Обзет от лоши предчувствия, Кий излезе от кухнята, краката му изведнъж сякаш станали от олово.

Мин Дже Ким стоеше до един от прозорците, гордата и осанка, носейки аурата на кралица. Дори в гръб си личеше, че е красива жена. С дълга, боядисана в медно руса коса, която падаше на вълни по изящно извит гръб, подчертан от дълбоко изрязаната блуза, която носеше и дълги крака, обвити с копринен панталон, които завършваха с обувки на прада. Да, госпожа Ким привличаше погледите на мъжете, но повечето бързо се отдръпваха, осъзнавайки, че зад тази красота се крие властен характер, който не търпеше да му се противоречи.

За жалост, Кий нямаше как да се отдръпне от собствената си майка.

- Да, мамо?