Минаваше девет и половина вечерта и Оню бе стабилно пийнал, за разлика от походката му, която бе далеч от стабилната.
- Ще дойда с теб. - каза загрижено Мюнгсу, хващайки го за лакътя.
Оню се опита да го фокусира с поглед, но това се указа непосилна задача. Дали не беше изгубил очилата си? Не, още си бяха там. Странна работа.
- Не съм дете. - изрепчи се той, фъфлейки. - Знам как да си държа пипето, докато пишкам.
- Не се и съмнявам... - промърмори Мюнгсу.
- Прозвуча така сякаш се съмняваш. - заподозря го Оню, но когато Мюнгсу го хвана отново за лакътя не се отдръпна. - Ще ти позволя, но трябва да си наясно, че го правя само защото... защото...
- Защото? - попита развеселено след него Мюнгсу, устните му извивайки се в усмивка.
- Не мога да си спомня защо, но имаше някаква много важна причина. - обясни Оню, докато вървяха към мъжките тоалетни.
- Без никакво натискане там, Мюнгсу! - извика след тях бармана, чието име започваше Х, спомни си Оню. Дали не беше Хия?
- Майната ти, Хоя. - махна с ръка Мюнгсу и аха, ето как било.
Бара в никакъв случай не можеше да се нарече голям. По-точното определение би било малък и с задушевната обстановка на заведение, където отиваш, за да разпуснеш на фона на приятна музика и някое по-силно питие. Дали защото бе в началото на седмицата или заради ранния час, но почти нямаше никакви други клиенти освен тях.
- Ето от тук. - насочи го Мюнгсу вляво, продължавайки по дълъг, тесен коридор, освен от редица лампи по стената.
- Мога и сам. - махна раздразнено Оню, когато стигнаха до бялата с врата с голямо WC изписано не нея, задно с черната фигура на мъж. Или извънземно.
Оню не беше много сигурен.
YOU ARE READING
You can't break a broken heart { boy x boy }
FantasyОню е зубрач. Минхо, от своя страна, е звездата на баскетболния отбор и очевидно си поставил за мисия номер едно в живота да превърне този на Оню в ад. Нещо, с което се справя повече от успешно. Докато в един случаен ден не се с...
