You can't break a broken heart { boy x boy }

010

Оню пристъпи на другия си крак, чудейки се как да избяга от строгия поглед на господин Джонас.

- Не очаквах от теб да се отнесеш толкова несериозно. Надявам се наистина да имаш основателна причина, поради която все още да не си започнал с подготовката. - каза възрастния мъж, кръстосвайки ръце пред гърдите си. - Трябва сериозно да помислиш над това дали искаш да участваш в състезанието. Няма да има никакъв смисъл нито за теб, нито за мен, ако се запишеш без нужните знания.

-Съжалявам, че ви разочаровах, наистина - промърмори Оню, навел глава надолу. Не помнеше някога да се беше срамувал повече в живота си. - Обещавам, че ще си наваксам. Няма да ви разочаровам повече.

Господин Джонас въздъхна, но после стигайки до някакво мълчаливо решение, се усмихна леко, слагайки тежка десница на рамото на Оню.

-Добре. Така да бъде. Подобно нещо ти се случва за първи път и предполагам трябва да ти дам поне още един шанс.

-Много ви благодаря! - възкликна Оню и се поклони.

-Няма за какво да ми благодариш. Просто.. - направи малка пауза историка. - Не ме разочаровай отново.

-Няма. Обещавам.

-Хайде, ще закъснееш за следващия час - поклати глава господин Джонас, но на устните все още се виждаше остатъка от усмивката.

-Довиждане - сбогува се Оню и нагласи очилата си (с малко злобно задоволство ги бе оставил в контейнерчето им в банята, слагайки старите си очила). Излезе от стаята си и погледна към ръчния си часовник, установявайки спокойно, че вероятно щеше да закъснее. Но имаше физическо и нямаше да има проблеми с господина, който сам често идваше по-късно.

Беше  му се разминало с господин Джонас и той напълно осъзнаваше това. Наистина щеше да се заеме сериозно с историята, каквото и да му костваше това.

Размина се с две момичета от долния курс, който започнаха да се кикотят, шептейки си нещо в ушите и дори без да се обръщаше усещаше погледите им върху гърба си. Така беше от сутринта. Макар да бе с очила, прическата си нямаше как да заличи и изглежда това не мина толкова незабелязано, колкото си мислеше.

Отиде до шкафчето си и си остави нещата, заключвайки ги след себе си. Тъкмо беше на половината път към физкултурния салон, когато някой го извика по име.