You can't break a broken heart { boy x boy }

012

Минхо беше нервен.

Нещо повече от това. Беше си изял ноктите до кожа, развървявайки месото от вътре. Може би беше лоша идея. Може би трябваше да изчака преди да вземе толкова крайно решение.

-Ще престанеш ли да обикаляш в кръг, зави ми се свят само да те гледам? - скастри го госпожа Чой от мястото си на дивана. Времето бе щедро към нея и лицето й все още изглеждаше младежки свежо, макар и първите бръчици около очите вече да бяха ясно видими, въпреки козметичните интервенции, който майка му редовно си правеше.  - На един млад господин не му подобава да се държи така.

-Чудесно - заяде се Минхо. - Защото предпочитам да отида в училище гол, отколкото да съм ‘млад господин’.

Майко му го погледна остро, но ефекта от този поглед отдавна беше изгубил силата си.

-Защо баща ми отмени резервацията в ресторанта? -попита Минхо, сядайки в другия край на дивана. - Не знам какво е намислил, но ако направи нещо пред Оню никога няма да му простя.

Госпожа Чой въздъхна. Бе приела признанието на Минхо с относително спокойствие, което отчасти се дължеше и на годините през които трябваше да запази обществената си маска на възпитана и високо образована жена от висшето общество, въпреки че бе имало случай в които единственото, което искаше да направи, бе да излее скъпото шампанско в нечии пазви и да си тръгне демонстративно. Малко хора знаеха, че бе израснала в едно от бедните предградия на града, делейки една стая с петте си братя и сестра и вечно пияния си баща, който обичаше да повече бутилка, от който и да е било от тях. Бе минал дълъг път от тогава  и сега, когато старостта чукаше на вратата й, тя  бе прозряла някой истини. Не можеше да отрече, че не е малко разочарована, че сина и нямаше да се ожени за някоя от младите дами, които  си бе набелязала внимателно за него. Но тези неща не можеха да се контролират и ако означаваше, че трябва да приеме това момче в семейството им, за да може Минхо да бъде щастлив, е, така да бъде. Пълния и с обожание поглед се плъзна към красивия млад мъж. Осъзнаваше, че не бе кой знае колко добра майка през ранните му години и че не можеше да заличи белезите, които бе нанесла на големия си син, но можеше да даде всичко от себе си занапред да бъде майката, за която си бе мечтал Минхо. И дори и засега той да я отблъскваше, тя не съмняваше, че с малко търпение, отново ще си завоюва тази титла.