You can't break a broken heart { boy x boy }

004

Преди десет години

Партито беше огромно.

Осемгодишния Минхо се опитваше да се добере до масата  с деликатесите, където имаше от любимите му хапки с пуешко месо. „Опитваше” беше ключовата дума. На всяка крачка, се намираше по някоя напарфюмирана лелка, която да го ощипе по бузите.

-Колко си пораснал! Вече си истински мъж!
-Какво сладурче!
-Толкова приличаш на баща си!

Последните мразеше най-много. Сякаш искаше някой да му напомня, че прилича на онзи мъж. Най-лошото бе, че трябваше да се държи „културно, като добро момче”, както му бе повторила майка му поне десет пъти, докато го обличаше в поредния черен смокинг, направен по поръчка, зализвайки косата му с гел.

-С тази прическа приличаш на педал – каза му веднъж Кий, но когато Минхо го попита какво означава, Кий бързо смени темата – сигурен знак, че пак бе чул думата от брат си и я използваше за да звучи готин.

-Майка ти се е справила чудесно с партито, миличък! – говореше му ентусиазирано госпожа Янг, пълна жена с дълбоко деколте, което щедро показваше това, с което бе я надирала природата.- Трябва да се гордееш с нея!

Минхо се гордееш с красивата си, млада майка, наистина го правеше, но понякога му се искаше тя да отделя поне половината от времето което прекарваше за подготовката на поредното парти, и за сина си.  Естествено, не каза това на госпожа Янг, вместо това се поклони както го бяха учили и усмихнато помоли жената да го извини, нещо което тя направи не пропускайки шанса да стисне дясната му буза.

-Тази свиня... За какво ме взимат всички тези хора?! Плюшена играчка?! – мърмореше си малкото момче, най-накрая достигайки до масата. За негов ужас обаче, установи, че хапките бяха почти изядени. Върху огромната бяла чиния бе останала само една.  Посегна напред решен, че ще е за него, но точно преди да я достигне малка ръка го изпревари, грабвайки набученото на клечка месо.  Минхо се извърна към натрапника срещайки искрящите, пълни с живот очи на момче, което никога дотогава не бе виждал.

Бе с два-три сантиметра по-ниско от него и имаше най-прекрасната усмивка, която Минхо бе виждал! По-красива дори от на майка му, макар че никога нямаше да си признае това. Светло кестенявата коса на момчето не бе зализана като негова, а оставена да си стърчи свободно в очарователна бъркотия. Бе облечено в костюм подобен на неговия, но с един-два размера по-голям от необходимото, карайки слабата фигурка, да изглежда още по-малка.