016

1K 110 3
                                    

Темин изгаси светлините на тренировъчната стая, грабвайки сака с нещата си. Тъкмо затвори вратата, когато чу тихо покашляне.

Беше Рен.

Темин се постара да не направи физиономия.

- Свърши ли? - попито русото момче и Темин захапа езика си, за да спре саркастичния отговор.

- Да. - каза вместо това, премятайки сакчето през рамото си. - Ако си искал да тренираме, си закъснял.

- Не... - Рен се впери в земята нервно, играейки си с една от връзките на горнището, която висеше от качулката. - Чудех се дали имаш малко свободно време утре?

Темин свъси вежди. Утре беше събота.

- Предполагам? Защо?

- Излез с мен. - избълва на един дъх Рен, бледото му лице лумвайки в червено. - Не като любовна среща. Като приятелска такава.

- Мислех си, че не можеш да ме понасяш.

Рен въздъхна и чак тогава Темин забеляза, че не само той бе имал проблеми със съня през последните дни.

- Не е вярно. - каза тихо Рен. - Просто започнахме по-грешния начин и аз имам труден характер. Ще те разбера, ако не искаш да имаш нищо общо с мен. Понякога аз самия не мога да се понасям. Наследил съм го от майка си, която-

- Рен.

-... е повече генерал от запаса от колкото майка. Трябва да я чуеш-

- Съгласен съм.

-...как говори, прилича на — Какво?

Темин се усмихна.

- Ще изляза с теб.

Лицето на Рен пламна и с неговата порцеланова кожа ефектът беше много очевиден.

- Добре. Това е... ами супер. Страхотно.

You can't break a broken heart { boy x boy }Where stories live. Discover now