You can't break a broken heart { boy x boy }

003

Минхо беше в много лошо настроение.

Това при него не беше нищо ново, но обикновено успяваше да го прикрие с маската на единствения наследник на мултимилионна империя Чой. Но не и сега. За първи път в живота си не знаеше как да постъпи и парите не можеха да му помогнат.  

Кий и проклетата му карма. Кучката май най-накрая го беше настигнала.

Като стана дума за кучки...

Изключи си телефона, но предполагаемата му приятелка имаше кучета навсякъде. Въпрос на време бе да открие. Затвори уморено очи, усещайки началото на главоболие.

„Превръщам се в баща си”, помисли си момчето, и проклет да бе, ако тази мисъл не го ужасяваше.  На всичкото отгоре и очилаткото закъсняваше, въпреки че изрично му бе казал да не го прави. Когато се появеше щеше да му даде урок. Спомените от случката от сутринта се върнаха, и сърцето му се сви неволно. Бе изпитал толкова ясно емоциите на зубъра. Паника и страх, който се завъртяха в ураган, който заплашваше да го погълне. Нещо вътре в него му нашепваше да отиде до другото момче и да го прегърне и скрие в обятията си от всичко, което можеше да му навреди. Слава богу, волята му бе достатъчно силна за да се сдържи. Вместо прегръдката, за която нашепваше новия му вътрешен глас, просто го потупа по рамото. И избяга.  Като страхливец. Не знаеше какво щеше да се случи, ако бе останал и секунда повече, но знаеше че няма да завърши добре за него.

Не трябваше да позволи това да се случва отново.

-Мамка му – прошепна Минхо, хладния есенен вятър играейки си с кичурите гарваново черна коса, които падаха над очите му. – Защо точно той? Мамка му...

Тогава го усети. Топла енергия, която наелектризира въздуха около него.

Оню се носеше из коридорите със скоростта на светлина.

Добре може би преувеличаваше малко. Задраскай това. Много. Но определено успя да привлече няколко любопитни погледи. И едва не се блъсна в заместник директора, който определено не изглеждаше особено доволен и определено му изнасяше конско, което Оню нямаше време да чуе, затова просто се поклони и хукна отново, за голямо измуние на плешивия мъж.

Приоритети.

Везната определно се накланяше към живота му. Шеше да изтърпи едно наказание. Счупена ръка, крак и нос, от друга страна, нямаше да бъдат толкова лесно изтърпени. Направи лъвски скок и прескочи трите стъпала надолу, които водеха към задния двор, приземявайки се като чувал с картофи, но все успявайки да запази равновесие.