Кой?
Не е честно,
рано всяка сутрин
аз да ставам
и още през прозореца
да виждам чуждите деца.
Радостни, щастливи,
как припкат те
като сърнички
към края на стената до олука,
а някой по-възрастен родител
как до тях куцука.
Нямала съм детство
си повтарям,
без дори устата своя
да отварям.
Всяка вечер аз заспивам
с мислите за нечия ръка.
Майка... , баща.
Кой ми отне
най-важното нещо на света?
