Промяна
Рани ли не бяха?
Мисли и обиди злобни
от устата ти ли не летяха?
И колкото и да желаех
те да спрат,
сякаш толкова по-много
пред мене срина се светат.
Коренна промяна
обхвана твоите очи пламтящи,
превръщайки ги рязко
в скали - ръбести, рушящи.
Душата ти омайна
за мене веч
е болка дълготрайна.
Защо така ме мъчиш,
щом за теб любима бях?
На това любов не му се вика,
ако питаш мен, това е грях.
Сърцето ти червено
някак стана черно.
Нов оттенък придоби.
Като въглен тъмен.
Красотата ти изстина -
сърцето ти
се развали.
