Богиня
Не ме оставяй майко, моля те!
Едва намерих те,
със захвърлено сърце в снега.
Едва намерих те,
сред рани в кървища обяти.
А лице ти златно,
светеше си все така приятно,
въпреки заобикалящия те съсипан свят.
В свят нищожен
бе попаднала единствена бигиня,
такъв на мъка, завист и жестокост.
Свят където майчицата родна
не е вече толкоз мила на сърцето,
а природа плодородна
се заменя бавно от павето.
,,Защо така жестоко
тъпчат усилията мой?,,
Защото скъпа майко,
всичко ти ни даде,
но племето отровно
все ще намери да ти каже,
че от любов си ги лишила
и по този начин ти сама
живота си им променила.
