Удържах на думата си
Боли ме силно някак си душата.
Как така изведнъж промени ни ти съдбата?
Грешка ли направих пак?
Недостатъчна, нетърпима или достъпна бях?
Повтаряше, че повече обичаш ме
от колкото аз теб.
И че ти никога не би си тръгнал от мен,
а че аз ще го направя първа
и въпреки това ти бе този
който пръв си тръгна.
Тръгна си просто така,
оставяйки съобщение,
и по неописуемо болезнен начин
да се чудя аз,
как ли чувствата ти разпилях.
А аз, макар и да се съгласявах с теб,
че това може и да е така,
но въпреки всичко
ще продължавам да съм с теб,
защото те обичам,
аз го направих.
Удържах на думата си,
така както ти не успя.
