Смелост
Смелост ли, какво е смелост
щом на прага ми стоиш
и стърчиш доволно пред входната врата?
Въпросът тук е, до кога?
Няма вечно ти да виснеш
всяка сутрин, като утрина роса.
Няма ти да кажеш нежно –
Знам, всичко е изцяло по моя вина.
Знам това, защото познавам,
не така добре сърцето ти виновно,
а егото отровно.
Защо просто не седнеш ти до мен?
И защо не млъкнем двама, мъничко,
за единица време?
Това за теб обаче, знам,
е чиста загуба на време.
Смелост ли?
Какво е смелост,
щом на прага ми стоиш
и стърчиш така доволно
пред една затворена врата?
