Дано е шега
И сега какво?
Остави ме сама,
и аз цяла вечер чакам те да кажеш,
че това е просто глупава шега.
Обичам те повече,
трябваш ми само ти,
искаш ли да се оженим,
никога не бих те оставил,
с теб ми е добре,
искаш ли да си имаме дете?
- Така ми казваше ти,
да но сега като помисля за това,
започва да боли.
Сълзи се спускат
под подпухналите ми очи,
и те се чудят как така изведнъж
ти всичко прекрати.
Нима не помниш
разговорите ни забавни,
кавги и сълзи разнообразни?
Не помниш как лигавеше се
заедно със мен по улиците градски
и как се смееехме в плен
на шегите ти заразни.
Не знам какво се промени в това,
но въпреки всичко ще продължа да се надявам, че е поредната шега.
