Съдба
Слънчогледи носеше й всеки ден,
за да може тя да се изправи.
Детелинки диреше й всяка утрин,
за да може късметът да не я забрави.
Нейни песни пееше й,
за да се събуди.
Мед й носеше в бурканче,
сякаш, за да я възбуди.
Истории вълнуващи,
разказваше й всяка нощ,
за да може тя да го попита някакъв,
какъвто й да е въпрос.
Жалко беше само,
че никога не се събуди тя,
а той скоро взе решението
да сподели нейната непринудена съдба.
