Слънчоглед
Гледам, гледам,
най-отпред,
пред входа на градинката ми,
слънчоглед.
И как се дянал там,
не зная,
но някак си,
напомня ми
на цветенце от Рая.
С нежна светлина,
Слънцето обсипва
цветчетата му млади,
а лек вятър поддухва,
венчелистчетата все така засмяни.
Гледащо небето,
мечтаейки за полето,
сгушило се то в стебълцето.
Докато листа засмени него галят,
погледи незнайни го заобикалят.
