Либса
И казах си,че повече за теб
не ще помисля,
дори да пожелая да размисля.
И за допира ти вече няма да копнея,
въпреки че без това ще полудея.
И обещах си, че съобщение
не ще посмея да ти пратя
и спомена за гласа ти, нейде
в край далечен ще изпратя.
И така,
не знам какво се случи,
но това ни най-малко се получи.
Сега седя си мирно на дивана
и мисълта ми с теб е обкована.
Тръпки ме побиват
щом за допира ти аз помисля.
А щом съобщение понеча да ти пратя, гласът ти мислите ми преобмисля.
Не искам повече за тебе аз да мисля,
но пък харесва ми идеята,
в спомените да се върна
и теб с прегръдките си
отново да обгърна.
