С аромат на свещи
С аромат на свещи -
нежен, някак пристрастяващ,
той дойде на входната врата.
Същият си бе, точно както
преди двадесет лета.
Господ надарил го бе щадящо,
с нежно, алено сърце,
дето да тупти пристрастно,
за всичко дето го зове.
С очи прелестни, изкрящи,
да озарява празните души,
а с устните си блажни -
медни думи да шепти.
С аромат на свещи -
нежен, някак пристрастяващ,
той дойде на входната врата.
Същият си бе, точно както
преди двадесет лета.
И погледна ме дълбоко,
с поглед дързък, същевременно и свеж.
Господ знае, господ дава
на туй момче истински стремеж.
А очите му блестящи,
насълзени бяха веч.
Рязко той прегърна ме,
с треперещи ръце.
Нямах време да питам дали е добре.
Отдели се той с усмивката си нежна
и изтри поредната сълза,
казвайки благодаря!
Благодарен беше той,
за дето ме видя,
точно какъвто ми каза, че е,
преди двадесет лета.
