Юни,2021
Беше неделя сутрин и повечето хора по това време сънуваха петия си сън.
Ала времето значеше пари,от което следаше,че сънят е загуба на време, следователно на пари..
Така мислеше Шин Йонми,която всъщност, нямаше друг избор освен да работи без почивка,защото имаше по-голям брат с умствена изостаналост,на който трябваше да осигури що годе добър живот.
Имаше и майка,която трябваше да се грижи за брат ѝ и Йонми просто беше длъжна да работи.
Повечето млади хора,които не успяваха да осъществят мечтите си и работеха нещо,което не им е на сърце,накрая се чувстваха крайно неудовлетворени от живота си и изпадаха в депресии.
Ала депресията,както и сънят си бяха лукс за това момиче,което бързаше да стигне до дома на старицата,за която се грижеше..
И Йонми бе имала мечти..Искаше да стане медицинска сестра,но реалността,в която живееше бързо ѝ даде да разбере, че за това нито тя,нито майка ѝ,нито пък вуйчо ѝ имат пари..
Затова прие съдбата си,не изпадна в депресия,не заплака,защото това бяха слабости,които тя не си позволяваше да покаже.
Къщата на старицата вече се показваше, когато телефонът на Йонми позвъня и реши да отговори.
"Шин Йонми?"-каза един женски глас.
"Да?"
"Намерихме номера Ви в интернет.Пише,че работите като болногледачка?"
"Да,така е."-потвърди Йонми.
"Имаме нужда от Вас..
Предлагаме Ви заплата от 4000 долара..Ще трябва да се грижите за един човек,на когото не му остават много време живот..."-обясни жената.
Ала Йонми не бе успяла да асимилира казаното след 4000 долара.
"Това..са.. много..пари.."-рече Йонми и веднага съжали,защото го беше казала на глас.
"Да.Човекът е богат.."-каза жената.
"Аз..Ами..Ще си помисля.."-отвърна Йонми.Имаше прекалено много измамници и тя не искаше да я направят на будала,само защото има слабост към парите.
"Да, разбира се.Имате обаче време до утре да кажете дали приемате предложението."-заяви жената и после ѝ затвори.
"4000 долара!Най-сетне ще можем да ядем месо!"-въздъхна Йонми.
~
