Йонми бе заспала от изтощение,но се събуди, когато чу щракването на ключалката.
"Добро утро,Йонми!"-поздрави я г-н Ким и застана срещу нея.
"Вие... какво си мислите,че правите?"-попита тя,ала гласът ѝ бе прегракнал , защото снощи дълго бе крещяла,за да ѝ отворят вратата.
"Успокой се.."
"Вие шегувате ли се с мене?"
"Не,не... Няма такова нещо.."
"Какво нещо има тогава? Какво правите с Хевън?Вие.. наистина ли сте причина за състоянието му?"
"Да."-отвърна най-спокойно той и направих крачки към нея.
"Не!Не се приближавайте!"-извика Йонми и се изправи."Това,което правите е жестоко!Вие съвест има те ли изобщо?!Как е възможно да го правите изобщо!Това е твърде нечовешко!!!"
"Нечовешко е да нямаш пари за храна,мила.. Всички се правят на великодушни,но истината е,че никой не може да води достоен живот без или с малко пари... Сигурен съм,че и ти мислиш така.."
"Какво искате да кажете?"
"Искам да кажа,че трябва да си затвориш устата и да се подчиниш,за да бъде краят на тази работа полезен и за двама ни.."
Коленете на Йонми олекнаха напълно и тя едвам успя да седне на леглото.
"Виж..ние ще освободим Хевън..Ще му осигурим достатъчно пари,за да може да живее достойно.Но за тази цел трябва и ние да поспечелим пари.. Разбираш ли?Ти го обичаш..Искаш да сте заедно.. Затова да ми се подчиниш,ще е е най-правилното решение.."
"В никакъв случай!Вие сте изроди! Никога няма да.."
"Е, очевидно не разбираш от добро..Но съвестта ми е чиста,аз се опитах да те вразумя..Сега ме слушай, момиче.. Оттук ще излезе единствено трупът ти!Но не и преди да сме те използвали!"
Йонми напълно бе пребледняла, цялата трепереше.
"Не се опитвай да се бориш срещу нас, защото това е безсмислено...",бяха последните думи на мъжа, който се усмихна самодоволно и напусна стаята.
~
Бомгю изключително много си радваше на подскачащите делфини и постоянно повтаряше,че иска да ги докосне.
"Благодаря ти,че ни доведе тук.. Бомгю изглежда е много доволен!"-рече Ари и отпусна глава на рамото на Чонгкук.
"Ари..."-въздъхна той.
