~1 година по-късно ~
"Ти дори не изчака да ти отговоря!"-рече смутено Бети и продължи да зяпа пръстена.
"Знаех какъв ще ти е отговора,мила!"-отвърна самодоволно Джей и я целуна по бузата.
"От къде си толкова сигурен?!Бети със сигурност можеше да каже:"Аз такъв идиот не ща!"-намеси се Чонгкук и ся засмя.
Държеше малкото бебе в скута си, докато то се опитваше да лапне поредната играчка.
"Йонми ми се обади!!! Младоженците вече са в Бахамите!"-възкликна Ари и се засмя.
Когато бебета я видя,се изправи с помощта на Чонгкук и тръгна да върви към нея.
Всички ахнаха.
~
Йонми и Хевън дълго наблюдаваха звездите и слушаха блъскането на вълните.
Изведнъж и двамата получиха съобщение и се зарадваха, когато видяха как Сехун прави първите си стъпки..
Чонгкук и Ари бяха решили да го кръстят така, за да покажат признателността си към възрастния Сехун, който почина малко след раждането на бебето.
"Много е сладък.."-въздъхна Йонми.
"И аз искам бебе."-заяви Хевън.. отново прекалено сериозно.
Йонми се изчерви..
"На меден месец сме,Хевън..Нали знаеш?"
"Не разбирам как един месец може да е меден?Има ли шоколадови месеци?"
"Не знам..Може и да има.."-отвърна тя и му се усмихна дяволито.
"Какво?"
"И аз искам да си имаме бебе."-призна тя.
"Аз не знам как.."-опита се да каже той,но тя го целуна.
Така Хевън бързо се отпусна и не усети как са стигнали до спалнята.Когата я сложи на леглото обаче спря.
"Какво има, Хевън?"-попита притеснено Йонми.
"Страхувам се,че ще те нараня...Все още помня онази нощ,в която.."
"Шъшш...Не..Няма да ме нараниш,Хевън.. Любовта не наранява..."
Край
