Чонгкук бе преживял ужасни неща..
И досега си бе мислил,че никое зло не би могло да го изненада чрез жестокостта си.
Ала ето че животът...или не.. неговите врагове бяха успели да го накарат да се почувства точно така... Потресен...Смазан.
"Когато го видях за пръв път,той беше..беше груб, недоверчив и дори си бях помислила,че не може да говори..,че не е наред с главата.. Много късно разбрах, че той просто е бил използван..,затворен, тормозен..Той не знае да чете.. Но бързо се учи..Вече познава една част от буквите.. Когато го попитах как се казва,той ми отвърна,че не знае.. Бях много объркана..С негова съгласие започнах да го наричам Хевън, защото той е толкова добричък.някак неземно добър..Не познава външния свят,не разбира повечето думи,които използвам....Аз.. просто не мога да повярвам на очите си..Ти, Чонгкук, изглеждаш досущ като него..Вие сте еднакви.. Но Хевън е много по-слаб.Трудно се движи, бързо се уморява..Няма татуси като тебе.Косата му е по-дълга от твоята,закрива веждите му... "
"Спри!"-извика Чонгкук, прекъсвайки Йонми.
"Чонгкук..."-рече Ари и докосна рамото му.
"Не..Това не може да е вярно!Това е прекалено.... Прекалено е.."-продължи да повторя Чонгкук,като истерията му нарастваше все повече и повече..Ари го прегърна така сякаш майка прегръщаше изплашеното си дете.. Чонгкук скоро се успокои..и леко се отдръпна от нея.Отправи поглед към Йонми .
"Снощи какво се случи?"-попита той,а Йонми се разтрепери.
"Когато разбрах,че Хевън никога не е излизал навън,си позволих да му обещая,че ще го изведа навън..И го направих..Може би не бяха повече от три минути,но Хевън беше навън.. Тогава той...Той ме целуна,а после ми каза,че трябва да си тръгна оттук.. Заплака.. После госпожа До и г-н Ким откриха и ни накараха отново да се върнем в стаите си.. На следващия ден, когато отидох при Хевън,той беше...беше доста изнервен..,беше агресивен..Счупи няколко камери и ми се развика,а след това му прилоша и припадна...Но преди това ми каза..:"Аз не съм болен,те ме убиват.".. така започнах да осъзнавам истинското лице на това място,на тези хора... Опитах се да звънна на Ари,но ме хванаха... После.."-Йонми спря и погледна към Арису."После се появи баща ти,Ари..Бях изплашена и си помислих,че ще ми помогне..Но той..Той ми каза,че това място не е толкова страшно..Каза ми,че работя тук благодарение на него..Каза ми:"Знаех,че се нуждаеш от пари...Тази работа беше точно за теб."..Бях..,бях потресена.. После ми инжектира нещо и.."
