Йонми гледаше през прозореца и изобщо не чуваше поредния спор между Джей и Ари,които сякаш се караха,за да не пукнат от притеснение.
В далечината забеляза светлинка..Беше малка.За миг реши,че това е просто светулка..Но светулките не се виждаха от толкова далече..
Светлинката ставаше все по-голяма и по-голяма, накрая тя осъзна,че това е приближаваща се кола и се изправи рязко.
"Йонми, всичко наред ли е?"-попита Ари,ала тя не ѝ отговори,а тичешком излезе от стаята.
~
Коленете на Йонми бяха омекнали съвсем и тя потърси опората на Джей, който я хвана за кръста и впери поглед в колата.
Пръв слезе един непознат мъж,а после и Чонгкук.Ари веднага изтича към него и го прегърна.Ала той бе толкова изтощен,че дори едно леко докосване беше достатъчно,за да го събори..
Той не успя да реагира в първия момент,но когато я погледна,тя видя колко тъжен и уморен изглеждаше...
"Ари.."-прошепна той и я прегърна..
"Ти се върна.."-рече тя и го целуна..Ала изведнъж той се отпусна и тя едвам на падна заради тежестта му.
"О, Боже, Чонгкук!Ранен ли си?!"
"Не е ранен,а смъртно уморен.."-рече младият мъж в престилка.Джей се приближи и помогна на Чонгкук.
В същия момент всички забелязаха Хевън..
"Трябва някой да го носи на гърба си."-каза лекарят, който в между впрочем се наричаше Минте.Другият мъж се зае с тази задача.
Йонми бе решила,че Хевън е мъртъв,и просто не можеше да помръдне или да каже нещо.. Сърцето ѝ туптеше силно.. Туптеше като за двама.
~
"Всичко е наред.Пуснах му система.. Трябва просто да си почине."-рече Минте и напусна стаята.
Ари остана до Чонгкук..
Беше щастлива,че се е върнал.
Беше щастлива,че е открил брат си.
Но не знаеше какво точно му е коствало това...и се притесняваше.
Посегна към косата му и я погали.. След това легна до него и за пръв път от толкова дълго време заспа толкова бързо , толкова неусетно.
~
"Каква е тази рана?"-попита Йонми, която излъчваше такъв страх,че дори Бети, която винаги успяваше да запази самообладание,се разтрепери.
