Беше нощ и валеше дъжд.
Младият Парк Темо вървеше бавно и неориентирано към дома си.
Ала този път не беше сам.
Преследвачът го беше наблюдавал през цялото време..
Беше видял как пие соджу и се забавлява,как постоянно опипва бедрото на пияното момиче и как самият става все по-пиян и неадекватен..
Всичко това го превръщаше в лесна жертва ,а Чонгкук изобщо не харесваше да му е лесно..
Но все пак.
Работата трябваше да бъде свършена.
Стъпките на Чонгкук бяха тихи и уверени, въпреки огромното му тяло..
Сливаше се със сянката на жертвата и всичко ставаше нереално бързо и тихо.
Парк Темо живееше в къща.
Беше психиатър само от две години и притежаваше къща?
Чонгкук се усмихна.
Щеше да му подари красива смърт.
Пияният дори не си заключи вратата.
Чонгкук завъртя очи и издиша отегчено.
Влезе заедно с него в къщата и го последва.
"Защо не влезете да се изкъпете, докторе? Какво ще кажете за вана пълна с кръв?"-рече той и наблюдава как тялото на младия мъж се вкаменява и дори не успява да погледне към убиеца си.
Чонгкук извади любимия си нож и бавно се приближи към жертвата си.
Бутна го силно, принуждавайки го да върви към банята.
Когато го вкара там, се засмя истерично.Харесваше да вижда страха в очите на жертвите.. Всъщност според него те изобщо не бяха жертви.
"Да,случва се..Умирате , докторе.. Първо от страх,после от загуба на кръв.."-рече той ,а усмивката изобщо не изчезваше от лицето му.
Бутна го силно и той падна във ваната ,а после направи няколко крачки назад и се облегна на стената.
"Да.. Чудесна гледка..Знам,че и на теб ти харесват такива неща...Да гледаш как пациентите ти се гърчат като червеи,докато ти най-спокойно описваш реакциита на телата им. Сигурно е много забавно.."
"Кой ...си ти?"-попита Темо с треперещ глас.
"Твоят Ангел на смъртта,хехех.."-отвърна Чонгкук и минута по-късно вече беше прерязал гърлото на доктора.
