Без никакво предизвестие Ари нахлу в стаята на директора..
Беше прекарала безсънна нощ заради състоянието на пациентите и сега беше адски ядосана.
"Трябва веднага да уведомим полицията!Това не е нормално!"-заяви тя и му подаде кръвните изследвания.
Мъжът ги прегледа,но лицето му не се промени дори за миг.
"Не можем.Това ще бъде лоша реклама за болницата ни."-рече той и остави документите върху една друга купчина.
"Здравето на хората не е по-важно от репутацията на болницата."-отговори Ари,като прозвуча доста грубо,но ни ѝ пукаше.
"Това са хора,които няма да оздравеят,Ари.Ти също го знаеш.Ние просто се грижим за тях.Упояваме ги с различни лекарства,държим ги живи."
"Искате да кажете,че това,което вършим е безполезно?!"
"Не,не,в никакъв случай!.. Опитвам се да ти кажа,че твоят и моят хляб зависят от тази работа....Ако някоя клевета изцапа името ти,няма да можеш лесно да си го изчистиш.. Разбираш ли?"
"Разбирам,че искате да проявя егоизъм.Но ние сме лекари и сме положили Хипократова клетва.. Виждам,че Вие отдавна сте забравили за нея."
"Стига,Арису..Не ми чети проповеди..Ще бъда директен:Ако някой научи за този случай,ще бъдеш уволнена."
"Заплашвате ли ме?"
"Не,искам да запазим добри отношения с тебе.Просто те предупреждавам."
На Ари ѝ се догади.Този мъж беше отвратителен..Погледна за последно към изследванията,след което се поклони и излезе от стаята.
~час по-късно
Ари беше навън.Седеше на една пейка и гледаше към небето.
"Ако ме уволнят,нищо няма да се оправи."-каза си тя и въздъхна натъжено.
"Ари!"-чу тя гласа на колегата ѝ -Канг Джисунг и се опита да се усмихне, въпреки че не ѝ се говореше с него.
"Тежък ден,а?"
"Повече от просто тежък."
"Ти успя да се справиш с тях.Много си смела!"
"Ами..просто си върша работата."
"Не бъди толкова скромна!Ти си най-добрата!"-рече той въодушевено.
"Джисунг, всъщност искам да остана сама.."-рече тя,но в същия момент видя Чонгкук,който вървеше към тях.
