Толкова бяха погълнати от играта,че мъжете дори не забелязаха появата на новия играч..
Те бяха богати... Безумно богати.Но това бяха мръсни пари... Чонгкук смяташе да им направи добро, като им помогне да си измият ръцете...със собствената им кръв...
"Добър вечер, другари!"-рече той и се усмихна.
"Кой пък се ти?"-попита един от мъжете и го погледна с раздразнение.
"Кой съм аз!? Добър въпрос!"-възкликна Чонгкук и се ухили..И с това най-сетне привлече вниманието на останалите.
"Как влезе тук?"-попита най-младият сред мъжете, изглеждаше изплашен,но Чонгкук рядко съчувстваше на хората.. Особено,ако не са червенокоси богини.
"Ами много слаба защита..Само двама охранители!"
След тези думи цялата стая притихна.
"Теб те познавам."-каза Чонгкук и посочи мъжа, който седеше до най-младия."Ти си лекар.Завършил си през 85-та.. Работил си няколко години като асистиращ лекар.. Тогава си получавал наистина мизерна заплата.... После изведнъж си преуспял.Намерил си работа в една клиника.Оженил си се...И сега си тук?А жена ти си няма хал хабер що за човек си?!"
Мъжът направо онемя.Истински го притесняваше фактът,че всъщност лицето на този човек му беше познато от някъде.
Един от мъжете се опита да натисне бутона за помощ, който се намираше под масата,но опитът му се оказа безуспешен.Чонгкук го застреля на мига.
"Другари, по-спокойно!.. Играта още не е приключила.. Хайде, играйте!"-извика Чонгкук и отново се засмя.
Всички обаче трепереха.
"Играйте!"-извика този път по-силно Чонгкук и успя да ги накара да се съвземат.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
