"Как е той?"-попита Чонгкук Йонми, докато тя сипваше от горещата супа в малката чиния.
"Няма висока температура."-отвърна тя, стараейки се да не поглежда към никого.
"Говори ли?Каза ли нещо?"
"Реши,че все още е на онова място...И не ми повярва, когато му казах,че не е.Огорчен е от себе си.Чувства се виновен за онази нощ и си мисли,че това,че съм му простила,не променя факта,че ме е наранил.... Каквото и да му кажа,той мисли това,което мисли..."-обясни тя..
Изрече всичко това,без да се разплаче. Колко жалко,че го прие за постижение.
"Каза ли му за мен?"-попита отново Чонгкук.
"Не..Той..не искаше вече да говорим, затова дойдох тук."
Чонгкук се изправи рязко и отиде до мивката, където си изми лицето.
В същия момент се появи Ари, която прекарваше една гадна сутрин заради бременността.
След като огледа всичките ,отиде при Чонгкук и го прегърна.Този жест успя да го успокои и лицето му се смекчи.
"Добро утро на всички!"-рече тя и се усмихна с усмивката на психиатър.
Джей и Бети седяха един до друг,но не си говореха, защото както винаги Джей не откъсваше очи от екрана на телефона си.Чуваха се някакви странни звуци -знак,че играе някаква игра.
"За сега изглежда,че се оправя,но ще е хубаво,ако му направим рентгенова снимка."-обади се Минте.
Бети кимна в знак на съгласие,а Джей повдигна поглед и ги зяпна.След това се намръщи и напусна стаята с
оправданието,че има работа.
"Какви бяха опитите...там?"-попита Чонгкук Минте.
"Не знам много,аз просто следях физическото състояние на заека...Така де..на Хевън."-отговори той.
"Нищичко ли не знаеш?"-намеси се този път Бети.
"Знам,че през последните месеци не са му давани лекарства с цел да видят реакцията му..Освен онези стимуланти, разбира се."
"Защо?..Защо биха се отказали от опитите?"
"Не знам."-отвърна Минте и отпи от чая си.
~
"Добро утро!"-поздрави Йонми и остави таблата върху малката масичка до леглото на Хевън, който дори не се обърна,за да я погледне.. "Мисля,че вече преживяхме това,Хевън.. Държиш се точно като в началото,но ние вече не сме там.. Извървяхме дълъг път и вече сме много далече от началото."
