Стела (2)

38 4 0
                                    

Другият мъж повдигна вежда, преди маската на безразличието да падне и под нея да се покаже самодоволна усмивка. Той заобиколи Крисчън съвсем целенасочено, сякаш да го подразни, и ми подаде ръка.

- Данте Русо.

- Стела Алонсо.

Очаквах да ми стисне ръката, но за моя изненада той я пое и долепи устни върху кокалчетата ми. Ако беше друг човек, жестът би изглеждал изтъркан, но по кожата ми полазиха приятни тръпки. Може би се дължеше на акцента му. Харесвах всичко италианско

- Данте.- под привидното спокойствие в гласа на Крисчън се криеше острие, способно да разсече и кост - Закъсняваме за срещата.

Данте не изглеждаше трогнат. Задържа ръката си още секунда върху моята и я пусна.

- Приятно ми беше да се запознаем, Стела. Вярвам, че ще се виждаме наоколо.- Басовият му глас, провлачен тон звучеше развеселено. Подозирах, че се забавлява не заради мен, а заради мъжа с ледения поглед.

- Благодаря. И на мен ми беше приятно да се запознаем.- Едва не се усмихнах на Данте, но нещо ми подсказваше, че не беше много разумно в този момент. - Приятна вечер.- Хвърлих поглед към Крисчън.- Лека нощ, господин Харпър. Благодаря, че ме докарахте.

Придадох на гласа си закачлива нотка с надеждата препратката към предните формалности да  пропускат каменното му изражение. Но той единствено наклони глава, без дори да трепне.

- Лека нощ, Госпожице Алонсо.

Добре тогава. Оставих Крисчън и Данте в фоайето - двамата бяха обект на немалко възхитителни погледи от страна на случайните минувачи - и взех асансьора към апартамента ми. Не знаех каква беше рязката промяна на Крисчън спрямо настроението му, но си имах достатъчно проблеми на главата и без да добавям и неговите.

Заровичках в чантата си в търсене на ключовете си измежду  хаоса от гримове, касови бележки и ластици за коса. Чантата ми имаше известна нужда от въвеждане на ред. След няколко минути търсене най- накрая напипах металния ключ. Тъкмо го пуснах в ключалката, когато по кожата ми полази позната тръпка, от която ми настръхна тилът. Стрелнах глава на горе. В коридора нямаше други признаци на живот, но тихото бучене на отоплителната система сега звучеше зловещо. Връхлетяха ме спомени за напечатани бележки и издебнати снимки и дъхът ми запрепуска, преди да успея да ги прогоня от ума си.

Порочни ЛъжиDär berättelser lever. Upptäck nu