Порочни Лъжи

14 Стела / Крисчън

Крисчън нямаше да остане при мен. Той беше главен изпълнителен директор. Тази работа навярно беше под нивото му. Затвори телефона и една мисъл ме затормози в последвалата тишина.

- Защо се върна да ме видиш? Преди да... - Ме откриеш, изпаднала в пристъпи на паника. - Преди да разбереш какво се е случило.

Крисчън пъхна телефона в джоба си.

- Исках да се изясним след разговора ни.

Спокоен и неутрален отговор. Почти прекалено спокоен.

- Защо?

- Трябва ли да има причина?

- Имаш причина за всичко, иначе нямаше да го направиш.

Ъгълчето на устните му се изви нагоре, но не поясни. Беше казал двайсет минути, но някой почука на вратата след по- малко от десет. Този някой се оказа една планина в човешки облик, целият в мускули и татуировки, привлекателен по един начин, който навярно бе неустоим за жените със слабост към лошите момчета. Кейдж, предполагам.

Крисчън му обобщи ситуацията, но разговаряха твърде тихо, за да чуя. Каквото и да си казваха, накара Кейдж да се смръщи, но чертите му се отпуснаха, щом се обърна към мен.

- Не се безпокойте, скъпа. - Лекият му южняшки акцент накара раменете ми да се отпуснат, като с магия. До него Крисчън стисна зъби, но се случи толкова бързо, че можеше и да съм си въобразила. - Цяла нощ ще съм тук. Никой няма да мине покрай мен. Неслучайно ми казваха ,, Планината " в армията.

Подсмихнах се.

- Аз реших, че е защото си голям като планина.

Около очите на Кейдж се появиха бръчици.

- Това също.

- Кейдж е един от най- добрите ми хора. Както той самият каза, никой няма да мине покрай него. - Лицето на Крисчън остана безизразно, но щом насочи поглед към Кейдж, усмивката на другия мъж се изпари.

Кейдж се отдръпна от мен, сякаш изведнъж бях избухнала в пламъци. Прозях се отново, бях твърде изморена да разсъждавам върху странното им поведение. Сънят се прокрадваше в съзнанието ми и не се възпротивих, когато Крисчън ме вдигна от дивана със силните си, но изненадващо нежни ръце.

- Не заспивай на дивана. Господин Еднорог не обича да дели леглото си.

- Много смешно. Ако не ти се получи работата с охраната, трябва да станеш...- Поредната прозявка разполови лицето ми на път към спалнята ми. - Комик.