Порочни Лъжи

7 Стела

- Имаме ли сделка?

- Стига и ти да се съгласиш с моето условие. - Този път аз се усмихнах на изненадата му. - Нали не мислеше, че само ти можеш да налагаш правила?

- Не, разбира се. - Погледът му се оживи. - Какви са условията ти?

Отброих ги на пръстите си. Барманът обслужваше клиентите в другия край на бара, а около нас нямаше хора, така че не се тревожех, че някой може да ни чуе.

- Първо, установяваме физически контакт единствено при необходимост. Може да се държим за ръце. В определени ситуации е позволено да се целуваме. Никакъв секс.- Хвърлих поглед към Крисчън, за да проверя дали това условие не проваля сделката от негова страна. Изражението му остана безразлично и продължих.

- Второ, уговорката важи, докато и двамата имаме полза от нея. Ако единият иска да я прекрати по каквато и да е причина, дава на другия двумесечно предизвестие. И накрая...- Поех дълбоко дъх. - Помним какво представлява това. Фалшива връзка. Тоест без чувства и без влюбване.

Не мислех, че Крисчън може да се влюби в мен, и се съмнявах аз да се влюбя в него, но беше редно да имаме правилните очаквания. По този начин нямаше опастност нещата да станат грозни в някакъв момент. От гърлото му се надигна смях.

- Приемам условията. Ще изготвя договор тази вечер.

- Струва ми се малко прекалено да подписваме договор.

- Никога не сключвам сделка без документ. - Той повдигна вежда. - Проблем ли е?

От една страна, не се чувствах спокойна да подписвам официален договор за нещо толкова неясно, от друга, бях съгласна, че така е разумно. Правилата щяха да бъдат ясно разписани и двамата щяхме да бъдем защитени.

***

- Толкова се радвам, че успяхме да се видим. - Джулс въздъхна и мушна един пържен картоф в устата си. - Откакто се върнах, се чувствам много неосведомена.

Преди няколко седмици Джулс и гаджето ѝ Джош, отидоха на едноседмично пътешествие в Нова Зеландия, виждах я за първи път, откакто се върна. С натоварената ѝ работа на адвокат и честите пътувания на Ейва като фотограф за списание ,, Уърлд Джиографик " ни беше трудно да се улучим на едно място по едно и също време.

Все пак успявахме да се видим поне веднъж месечно, дори понякога да се налагаше срещата да е виртуална. Поне така Бриджит, която живееше в Европа, можеше да се включи. Те знаеха за уволнението, но не знаеха за Крисчън. В същото време не исках да ги натоварвам с твърде много от проблемите си и колкото по- дълго пазех тайни от тях, толкова по- малко ми се искаше да им споделя защото не им бях казала от самото начало.