Порочни Лъжи

3 Стела

Пътуването ми до Ню Йорк беше поредица от злополучия.
Взех съботния влак и когато пристигнах в градската къща, където се провеждаше вечерята на ,,Деламонте", разбрах, че мениджърът ми, Брейди, е бил прав. Беше прослушване. С изключение на служителите на ,,Деламонте", всички присъстващи бяха блогъри. Но макар да бяхме шест инфлуенсъри на вечерята, Луиза, главният изпълнителен директор на ,,Деламонте", се превъзнасяше по Райа и Адам - най- новите любимци в инфлуенсърските среди и единствената двойка на вечерята - по време на целия коктейл.

Едва успявах да разменя няколко думи с нея между вълнението ѝ от преминаването на границата от 1,4 милиона последователи на Райа миналата седмица и предстоящото пътуване на двойката до Париж. Единственият ми опит да се намеся с въпрос за новата колекция на марката бе удостоен с отговор от три думи, след което Луиза отново се обърна към Райа.

Ако родителите ми бяха тук, щяха да се отрекат от мен от чисто разочарование, задето бях посрамила името Алонсо и не бях омаяла всички на събитието. Това беше първата катастрофа. Втората катастрофа влезе, след като всички вече бяха седнали и ни бяха поднесли предястията.

- Извинете ме за закъснението. - Ленивите думи събудиха в гърдите ми шок. - Задръстване.

Не. Няма начин. Шансът да ме удари метеорит бе по- голям, отколкото да се натъкна на Крисчън Харпър извън ,,Мираж" два пъти в рамките на една седмица. При това в Ню Йорк. Но вдигнах поглед и той бе там. Изсечени скули и очи с цвят на уиски, грях и опастност, облечени в безупречен костюм. Храната придружи пепел в устата ми. От всички хора, които не исках да станат свидетели на провала ми, той бе на челна позиция в списъка. Не се боях, че ще ме съди, напротив, боях се, че няма.

Луиза стана и го посрещна с възторжена прегръдка, но не успях да чуя почти нищо от думите, с които го представи, заради бушуващата в ушите ми кръв.

- ....главен изпълнителен директор на ,, Харпър Секюрити"... Стар приятел...

Луиза говореше, а изражението на Крисчън бе учтиво, почти отегчено, но без следа от отегчение, докато ме гледаше в очите. Мрачен и проницателен, погледът му сякаш можеше да свали всяка маска, която показвах пред света, и да открие счупените парченца от скритото под нея момиче. Сякаш виждаше красотата в счупеното.

Луиза приключи най- дългото представяне в историята на представянията, но едва когато Крисчън тръгна към мен, осъзнах, че на масата има едно- единствено свободно място. До мен.