Порочни Лъжи

16 Крисчън

Какво беше? Вина? Угризения? Разкаяние?

Не можех да разбера, затова насочих вниманието си към Стела.

- Точно така - прошепнах, когато най- сетне успокои дишането си и цветът на лицето ѝ се възвърна. - Точно така.

Тя затвори очи и издиша още веднъж, преди да се отдръпне назад. На мястото на топлината ѝ се настани студ.

- Зная, че се опитваш да помогнеш и го оценявам - каза тя. - Но трябва да ми споделяш какво се случва. Става въпрос за моя живот.

Последва кратко мълчание, преди да отговоря.

- Разбирам.

- Благодаря.

И просто така напрежението във въздуха се изпари. Способността на Стела да прощава също толкова бързо, колкото се ядосваше, беше впечатляваща и озадачаваща. Аз не забравях. Никога.

- Спомена, че имаш новини. Откри ли кой ми е изпратил бележката? - Изпълненият ѝ с надежда глас ме прободе право в гърдите.

- Още не. - Челюстта ми се стегна. От лабораторния анализ не излязоха улики. - Но ще го намерим. Не се тревожи. - наклоних глава към дивана и изчаках Стела да седне, преди да пристъпя към въпроса. - Снощи спомена, че не получаваш подобно писмо за първи път. Разкажи ми.

Трябваха ми всички налични сведения, за да открия задника. Информацията беше злато и точно сега се хващах за всяка сламка.

- Не пропускай нищо. - добавих. - И най- незначителните детайли може да се окажат важни.

Стела заизвива колието около пръста си с отнесено изражение. Минаха няколко секунди, преди най- сетне да заговори.

- Всичко започна преди две години - поде тихо тя. - Един ден се прибирах и открих писмо в пощенската си кутия. В него пишеше колко красива ме намираше и как му се иска да ме изведе на среща. Уплаших се, защото знаеше къде живея, но в самото съдържание нямаше нищо смущаващо. Звучеше като ученик, който се обяснява в любов на момичето, по което си пада. Писмата обаче продължаваха да идват, освен това започна да слага вътре мои снимки, които бяха заснети без знанието ми. Тогава се уплаших истински. Инсталирах нова алармена система и си купих електрошок, но пак не се чувствах в безопасност. При всяко излизане и прибиране у дома аз...

Мъчително преглъщане наруши деликатната линия на шията ѝ.

- По това време живеех с Джулс, което помогна в известна степен. Но се тревожех, че ако се случеше нещо, и тя щеше да пострада. Споделих ѝ за писмата и тя настоя да идем в полицията, но те не ми обърнаха внимание. Казаха ми да престана да публикувам толкова информация за личния си живот и местонахождението си в социалните мрежи, щом не искам да ме преследват извратеняци.